Представя ли правителството на Нова Зеландия прозорец към финансовото бъдеще на Европа? (коментар)

Представя ли правителството на Нова Зеландия прозорец към финансовото бъдеще на Европа? (коментар) Снимка: Photo by Markus Spiske on Unsplash

Нова Зеландия обяви в средата на май, че публичният й дълг ще нарасне през следващите три години, тъй като разкри мащабен инвестиционен план за смекчаване на икономическото въздействие от пандемията COVID-19.

Островната държава ще инвестира 50 милиарда новозеландски долара (27,7 милиарда евро) през следващите четири години за стимулиране на икономиката. В резултат на това се очаква публичният дълг да нарасне от 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 54% през 2023 г.


Но Нова Зеландия далеч не е единствената страна, която очаква ударът от пандемията да бъде поет от публичния й  дълг. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира миналия месец, че „се очаква фискалните салда през 2020 г. да се влошат в почти всички страни, като се предвиждат значителни експанзии в САЩ, Китай и няколко европейски и други азиатски икономики". Така еврозоната се очаква да увеличи брутния си публичен дълг спрямо БВП от 84,1% през 2019 г. до 97,4% тази година.


Какво е държавен дълг?


Здравето на една икономика се измерва преди всичко чрез нейния БВП, който представлява общата стойност на това, което страната произвежда в стоки и услуги през определен период от време. Тя включва цялото частно и публично потребление, държавните разходи, инвестициите, строителния свят и външния търговски баланс - независимо дали страната е изнасяла повече, отколкото е внесла.


Следователно съотношението дълг към БВП изчислява дължимостта на страната в сравнение с това, което произвежда, и показва способността на страната да изплаща дълга си. Обикновено колкото по-високо е съотношението дълг към БВП, толкова по-високи ще са лихвите по държавните облигации - инструментите, които се използват за набиране на пари.


Защо се покачва?


Държавите по света предприеха драстични мерки за ограничаване на разпространението на смъртоносната пандемия COVID-19. Блокади бяха въведени на всеки континент, възможността на хората да се движат и да се срещат бе ограничена, разрушаваха се цели сектори и здравните системи бяха подложени на силен натиск.


Правителствата в целия свят трябваше да разкрият масивни инвестиционни планове, за да не допуснат бизнесът и работниците да загубят работата си. Според организацията Bruegel германското федерално правителство обяви мерки за подкрепа на стойност над 1400 милиарда евро, докато Франция, Италия, Великобритания и САЩ съответно предложиха 620 милиарда евро, 781 милиарда евро, 520 милиарда евро и 3000 милиарда евро.


Колко ще се покачи в ЕС?


Ето какво прогнозира МВФ във фискалния си монитор през април. Гърция и Италия ще останат най-задлъжнелите страни, като съотношението на дълга към БВП на Атина се очаква да нарасне от 179,2% на 200,8%. Междувременно за Белгия, Кипър, Франция, Португалия и Испания се предвижда да прекрачат прага от 100%.


Какво означава това?


В краткосрочен план това означава много малко", обясни пред Euronews Антонио Фатас, професор по икономика в бизнес училището INSEAD. „Ще наблюдаваме увеличаване на държавните дългове, но при сегашните лихвени проценти това ще наложи минимални разходи за публичните финанси", продължи той.


Но, подчерта той, все пак има рискове, включително че „някои правителства се възприемат като неплатежоспособни и имаме криза на държавния дълг или че политически увеличаването на дълга предизвиква търсене на аскетизъм (това би било лоша новина за европейската икономика)".


Добрата новина е, че европейските икономики вече са по-добре подготвени да се справят с тези ветрове поради финансовата криза през 2008-2012 г. Ниските лихви са се превърнали в норма и трябва да останат там за дълго време, докато Европейската централна банка „е по-добре подготвена (икономически и политически), за да запази спокойствието на пазарите", каза Фатас.


За него увеличаването на публичния дълг няма да има никакъв ефект върху растежа в средносрочен план. Освен това, тъй като увеличението на дълга е резултат от фискалните политики, предназначени да стимулират икономиката, то би трябвало да доведе до „повече работни места, по-високи доходи и увеличаване на потреблението". „Самият дълг няма пряко влияние върху потребителя“, подчерта той.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: