Сто дни след Brexit

Вчера, на 11 април, се навършиха точно 100 дни, откакто Великобритания не е част от Европейския съюз. Краят на дългата процедура по напускането на Обединеното кралство дойде почти пет години след гласуването на референдума, а едва сега започва да се очертава по-ясна картина около последиците от това решение, пише Bloomberg. 

На фона на кризата с пандемията, раздялата с Евросъюза не е толкова забележима, но все пак е осезаема. Един от основните проблеми е, че Обединеното кралство е извън единния пазар и митническия съюз на ЕС, което силно затруднява търговията. Размерът на щетите обаче ще стане ясен едва след като бизнесът бъде напълно отворен след карантината.  

В доклад, публикуван преди референдума през 2016 г., Министерството на финансите в Лондон прогнозира, че гласуването за напускане на ЕС, последвано от незабавно стартиране на процеса за отмяна на член 50 от Договора за Европейския съюз, който регламентира доброволното и едностранно оттегляне на дадена държава членка от общността, ще доведе до спад на националния доход с цели 3,6% за две години, до увеличаване на броя на безработните с 520 000 и до спадане на цените на жилищата с 10%. Прогнозите обаче не включваха пандемията. Миналата година БВП на Великобритания се сви с близо 10%, отбелязвайки най-дълбокия спад след Големия студ от 1709 г. Икономиката се е възстановила само частично от огромните загуби, които е претърпяла по време на първите карантинни ограничения от миналата пролет, в резултат на което производството на Великобритания спадна под нивата преди коронавируса повече от на която и да е друга държава от Г-7. 

Друга последица от излизането от ЕС е оскъпяването на жизнения стандарт, тъй като вносът ще се повишава при спадащ курс на британската лира. Тази прогноза беше направена през 2016 г. от Дейвид Камерън, припомня Bloomberg. За две години след референдума британският паунд спадна с 18% спрямо еврото и с 12% под нивото, регистрирано в деня на референдума за Brexit. Въпреки че Великобритания официално излезе от единния пазар на ЕС за по-малко от 100 дни, Службата за бюджетен контрол (която е част от Сметната палата) изчислява, че Brexit вече беше намалил БВП с 1,4% веднага след референдума. Сега се очаква дългосрочният БВП да бъде с 4% по-нисък, отколкото ако Великобритания остане в ЕС. Дан Хансън от Bloomberg прогнозира спад от 3% или дори 5%, предвид въздействието на правителствените ограничения върху имиграцията. 

Другата прогноза на Камерън - че напускането на ЕС ще затрудни износа на стоки за ЕС, а бизнесът ще се изправи пред по-високи разходи, също се оказа точна. През януари износът за континента е спаднал с 41% спрямо предходния месец. Дейвид Фрост, който водеше преговорите с ЕС за търговската сделка след Brexit, сега е министър, отговарящ за отношенията на Обединеното кралство със Съюза, обясни спадналата търговия заради натрупаните запаси през декември и въвеждането на карантинни ограничения заради коронавируса. Според него търговията се е възстановила до нормалните нива в началото на февруари, но данните, които ще потвърдят или отрекат това, ще бъдат публикувани в средата на април. 

Никой на Острова вече не иска да говори за Brexit и неговите последици. Търговската сделка със САЩ изглежда далеч в бъдещето, сходни сделки с Индия и други бивши колониални територии също не изглеждат много реалистични в средносрочен план. Мантрата за нова „Глобална Великобритания“ засега остава само една куха фраза. Сключената дни преди края на 2020 г. сделка позволява на британците наистина да се отклоняват от стандартите на ЕС, но в по-голямата част от случаите под заплаха от наказателни мита и търговски ограничения. Остават обаче изненадващо голям брой области, които трябва да бъдат предоговорени. Освен това суверенитетът, на който толкова се позовава Лондон, т.е. отклонението от стандартите на ЕС, на практика не води до нищо съществено. Лошата защита на работниците и по-ниските хранителни стандарти не се радват на популярност сред британците, повече държавна помощ за частните компании след пандемията едва ли е възможна.  

Оказва се, че единствено ваксинационната кампания е реалният успех на Brexit, но лошата координация на ваксините в ЕС стана причина за това, а не толкова политиката на Острова. В крайна сметка обаче именно този успех във ваксинациите ще се окаже нож с две остриета за правителството на Джонсън, тъй като след пандемията вниманието ще бъде насочено към основните проблеми в страната.