Какво иска българският бизнес след изборите

Какво очаква бизнесът от новата политическа ситуация? Какви са надеждите и страховете на пазарните участници? Кои са най-спешните и кои най-важните в дългосрочен план мерки, които трябва да бъдат набелязани и предприемани?

1. Работещ парламент 

Надеждата е за бързи, макар и да са болезнени крачки за съставяне не само на правителство, но и за конституиране на работещ парламент, за да бъдат приети спешни и важни за икономиката и обществото законови промени, например в областта на енергетиката и на антикризисните мерки. Това каза в свое телевизионно интервю в деня след изборния вот Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

2. Без смяна на приоритетите

Бизнесът не очаква радикални мерки, които да доведат до лошо функционираща данъчна система и смяна на приоритетите - ОИСР, Еврозона и Шенген. „Няма риск да се забави ходът ни към еврозоната“, заявяват от АИКБ.

3. Данъчна предвидимост 

„Очакванията са за предвидимост на данъчния модел“, каза Велев. По думите му бизнесът не очаква промяна на модела, въпреки че се спрягат възможности за въвеждане на необлагаем данъчен минимум или елементи на подоходно облагане. 
Бизнесът се надява да няма „данъчни изненади, които да отблъскват новосъздаващата се средна класа“. Това каза от своя страна Огнян Траянов, председател на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ).
В по-дългосрочен план се очаква лансиране на промени за намаляване на данъци, но това не може да става веднага, за да не се влезе в дългова спирала, предупреди Васил Велев.

4. Ускоряване на реформите 

За ускоряване на реформите в областта на енергетиката апелира българският бизнес. „България е последната страна в ЕС без механизъм или търгове за капацитети, с непазарни дългосрочни договори за изкупуване на енергия и възможности за лесна манипулация на пазара", припомнят от АИКБ. 

5. Нормална пазарна среда и справедлива конкуренция

Очакванията са за създаване на една нормална пазарна среда във всички сектори със справедлива конкуренция, без създаване на изкуствени монополисти, заявиха от БАИТ.

6. Ясна визия и точни данни

Нужно е да се съберат и обработят надеждни и точни данни за пандемията, за да се определи мащабът на щетите върху обществото и икономиката, подчерта Огнян Траянов. „На такива данни трябва да стъпят анализите и решенията за туширането и преодоляването на тези щети, а не да се стъпва на съждения от типа: „Имаме 300 хиляди болни, но знаем, че има още два пъти по толкова…“

7. Антикризисни мерки

Надеждата е за спешни промени в антикризисните мерки за подкрепа на бизнеса и структурните мерки за подкрепа на работещите. Препоръката на ЕС е подкрепа за фиксирани разходи на компаниите с по-голям от 30% спад на продажбите. В България такава мярка няма. Нужна е и промяна на дизайна и продължаване на мярката „60 на 40", според предложения още през октомври 2020 г. от бизнеса по-ефикасен модел. Към настоящия момент нейното действие е предвидено до края на май, алармира Васил Велев. 

8. Курс към „новото нормално"

Усилията и средствата за подпомагане на обществото и икономиката трябва да бъдат не за връщане на старото, а за разпознаване и постигане на устойчивост в новото нормално. Това означава да се определят кои са перспективните сектори с по-висока добавена стойност. Към това насочва вниманието ни Огнян Траянов. 
По думите му мерките за възстановяване трябва да бъдат насочени към откриване, стимулиране, развитие и постигане на устойчивост на новото нормално в най-засегнатите сектори като туризма. Решаващо е например стимулирането на нови и вече утвърдени тенденции, като предлагане на изживяване, а не настаняване в туризма. Редом с това трябва да се използват и новопоявили се нужди, като рехабилитация на постковид здравни проблеми с ресурсите и природните богатства на България, като например топлите минерални извори. 

Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ):

„Държавата работи с най-висок коефициент на полезно действие, когато се спазва изборният цикъл. Защото, когато има избори, половин година държавата не работи - преди изборите, след изборите, докато се структурира управлението. Ако всяка година се правят избори, това означава, че „коефициентът на полезно действие ще е 50%. А ако се правят веднъж на 4 години, ще е 87,5%. Това е при равни други условия и възможности.“

„За нас е много важен знак как ще се структурира парламентът, ще успее ли да избере ръководство, комисии, за да започне работа. Защото и сега има правителство, но от доста време няма работещ парламент.“ 

„В новата политическа ситуация е нужно политическите сили да проявят необходимата мъдрост, за да ускорим реформите, а не да ги забавяме. Важно е не само успешното съставяне на правителство, но и конституирането на работещ парламент, защото има ред важни и неотложни задачи, по които трябва да се постигне съгласие.“ 

Огнян Траянов, председател на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ):

„Тези избори струват над 100 млн. лв. От тях 40 млн. лв. отидоха за машини. С т.нар. електронно гласуване почти нищо не бе заместено, освен химикалката. Едва ли дори време се пести. Ако вместо това бяха дадени пари за квалифицирани електронни подписи, това щеше да струва съвсем малко повече - малко над 40 млн. лв., но щяха да служат цяла година и да бъдат един бустер за навлизането на електронните услуги както от страна на електронното управление, така и от страна на фирмите."

„Средствата трябва да бъдат не за връщане на старото, а за постигане на устойчивост в новото нормално. Това означава да се определят кои са перспективните сектори с по-висока добавена стойност."

„Искаме една нормална пазарна среда във всички сектори, а това означава справедлива конкуренция, а не създаване на изкуствени монополисти."

„Новата политическа формация „Има такъв народ“ си поставя някои цели като пряката демокрация. Ако някога непряката демокрация е възникнала за това, че е нямало място горе на площада, на Агората, всичките мъже да гласуват с белите и черните камъчита, то в днешно време, във „виртуалното село", има място за всички."