Най-древната дървена статуя е със 7000 години по-стара от Стоунхендж

Колкото по-назад се връщаме в миналото, толкова по-рядко се откриват археологически находки. Много от използваните от хората материали - дърво, кожа, плат, са краткотрайни и се абсорбират от земята под неумолимото въздействие на времето. В този смисъл Шигирският идол е истинско чудо, пише руският интернет портал lifeglobe.net.

Тази дървена фигурна статуя с много лица, наподобяващи маски, е изрязана преди хиляди години и е съхранявана хилядолетия в киселата антимикробна среда на торфеното блато Шигир в Урал, Русия. В днешно време стана ясно,че статуята е по-стара, отколкото учените са предполагали преди.

Идолът е открит за първи път през 1890 г. и се е разглеждал като странна резба под формата на тотемен стълб от по-ранна епоха. Истинското му значение обаче се проявява век по-късно. Радиовъглеродното датиране през 90-те години на миналия век разкрива, че идолът от Шигир е много по-стар, отколкото се е предполагало, и възрастта му е около 9750 години.

Учените са потресени. Не само поради впечатляващата консервация на артефакта - много експерти смятат, че подобен стил на изкуство е твърде сложен за хората от онова време.

През 2018 г. се случва още по-зашеметяващо откритие. Първоначалното радиовъглеродно датиране е направено върху проба от външната страна на дървения стълб, който е изложен на въздействието на външни условия и усилия за съхраняване. Екип от учени извършва нов анализ, използвайки проба, извлечена от по-недокоснатото ядро на артефакта, и установява, че той е на около 11 600 години.

След известно време археолозите Томас Тербергер от Гьотингенския университет в Германия, Михаил Жилин от Института по археология на Руската академия на науките в Русия и Светлана Савченко от Свердловския регионален музея в Русия отново анализират резултатите от множество извършени въглеродни датирания. Те достигат до извода, че статуята е още по-стара.

Възрастта на използваното в скулптурата дърво е около 12 250 години. Тъй като идолът от Шигир е направен от ствола на лиственица със 159-годишни пръстени, това предполага, че самата статуя е била изрязана преди около 12 100 години – това е примерно 500 години по-рано, отколкото показва анализът от 2018 г.

Това предполага, че скулптурата е създадена в края на последния ледников период - началото на холоцена. За сравнение - смята се, че Стоунхендж е построен само преди 5000 години.

Идолът е резбован в епоха на силни климатични промени, когато пейзажите се променят, а след тях и изкуството. Фигурните шарки и натуралистичните животни, нарисувани в пещерите и издълбани в скалите, също се променят, като начин да се помогне на хората да се справят с трудните условия.

Изследователите твърдят, че липсата в археологическите записи на обекти, демонстриращи такова ниво на култура и духовност, не може да се разглежда като доказателство за липса на култура. Хората, създали Шигирския идол, очевидно са притежавали умения за обработка на дърво и дърворезба. Едва ли този артефакт е единствен по рода си.

Геометричната резба на статуята съответства на подобни шарки, които могат да се видят в Европа през същия период от време. Не самият Шигирски идол, а неговото съхранение е изключителен компонент на оцеляването му до наши дни.

Изследователите твърдят, че ловците търсачи, обитаващи Урал по време на мезолита, са имали богат и сложен духовен живот и че много малко от техните произведения на изкуството са преживели разрушителното действие на времето.

В Урал са разпръснати много торфища, в някои от които също са открити дървени артефакти от преди хилядолетия. Повечето от тях остават неизследвани и неизучени, а разкопките тук изискват много време и средства. Всички тайни в тъмните им дълбини вероятно ще останат такива още дълго време.