Комисията по енергетика в ЕП подкрепи използването на водород

Комисията по промишленост и енергетика на Европейския парламент прие резолюция в подкрепа на водорода, произведен от „нисковъглеродни“ енергийни източници, включително изкопаеми газове с въглероден поток. Това съобщава Euractiv, като припомня, че проекторезолюцията на Парламента относно водородната стратегия на Европейската комисия беше внесена през юли 2020 г. и насърчава използването на нисковъглероден водород в краткосрочен и средносрочен план като начин за развитие на пазара. 

ЕС се нуждае „да развие устойчива водородна икономика, която има за цел да направи чистия водород конкурентен възможно най-скоро“, се посочва в проекторезолюцията, приета с 46 гласа „за“, 25 „против“ и 5 „въздържали се“. Развитието на възобновяем водород трябва да бъде насърчавано по пътя си в следващите десет до петнадесет години, каза Йенс Гайер, германски евродепутат от социалистите и демократите (S&D), който е автор на проекторезолюцията. 

Според водородната стратегия на Европейската комисия синият водород, произведен чрез улавяне на изпуснатия въглероден диоксид при употребата на природния газ и съхраняването на емисиите под земята. се счита за „нисковъглероден“ начин за производство на водород, заедно с „водород, произведен на базата на електричество“, когато източниците на енергия са нисковъглеродни. Проектът за резолюция ще бъде предаден на Европейския парламент за пленарно гласуване през април. 

WWF и климатичният мозъчен тръст Sandbag предупредиха, че докладът е „натоварен с рискове“, тъй като прави нисковъглеродния водород допустим за публично финансиране и политическа подкрепа. „Европейският парламент имаше възможност да представи визия за ефективното, стратегическо развитие на водорода, но те го пропиляха“, каза Имке Любеке, ръководител на климата и енергетиката в Службата за европейска политика на WWF. 

Докладът насърчава технологичния неутралитет, което означава, че той не популяризира нито една технология, а позволява на пазара да реши. Докладът обаче престава да споменава ядрената енергия като нисковъглероден енергиен източник, като същевременно цитира улавянето, утилизацията и съхранението на въглерод (CCUS), въпреки че и двете се считат за нисковъглеродни. Ядрената енергия също не се споменава в текст за водород, гласуван в комисията по околна среда на Парламента през януари, а причината е политическата чувствителност на темата. 

В този случай формулировката е избрана, тъй като страните от ЕС имат суверенитет над своя енергиен микс, припомни Гайер. Компромисно изменение „подчертава ролята, която е безопасна за околната среда“, CCUS може да играе за постигане на „зелена сделка“ и намаляване на емисиите на парникови газове, добавяйки обаче, че „стратегията на ЕС за беземисионна икономика трябва да даде приоритет на директното намаляване на емисиите и действията за поддържане и засилване на естествените уловители на ЕС и резервоари за въглероден диоксид”. 

CCUS все още не се предлага като промишлена технология. Според доклада за глобалното състояние на CCS за 2019 г. в света функционират само 19 съоръжения за CCUS, улавящи общо 40 милиона тона въглероден диоксид всяка година. Международната енергийна агенция предполага, че „CCUS може да подкрепи бързото развитие на производството на нисковъглероден водород, за да отговори на настоящото и бъдещото търсене на нови приложения в транспорта, промишлеността и сградите“.  

„Смятаме, че трябва да разширим тази технология - улавяне и съхранение на въглерод (CCS) и улавяне и използване на въглерод (CCU), особено за индустриални приложения - така че искахме да имаме положителна формулировка“, каза Анжелика Ниблер, говорител на ЕНП за стратегията за водорода. „Ако погледнете компромиса, който открихме за CCS и CCU, това показва, че виждаме огромния потенциал във въвеждането на тази технология и развитието ѝ“, добави тя. 

Докладът също така призовава за правна класификация на различните видове водород, която Комисията се очаква да изложи при третото преразглеждане на директивата за възобновяема енергия през юни, и спешната необходимост от стандартите на ЕС за преодоляване на регулаторните бариери.