Тя - поетесата, те - преводачите

Да се пише поезия не е лесно, както не е лесно да се чете и да се разбира тя. А да се превежда поезия в днешно време се оказва още по-голямо предизвикателство. Древното изкуство все още е в състояние, ако не да промени света, то поне сериозно да разклати устоите му. Как иначе да си обясним един от последните скандали със световни измерения, ако не с намесата на музите - божествените вдъхновителки? Защото целият скандал има привкуса на древногръцка трагедия - в него има всичко, и предопределение, и съдбовни обрати, и леко объркани млади жени, и действия, от които не е ясно какво точно ще произлезе накрая. Е, все още не се е появил героят, който ще разсече гордиевия възел, но го очакваме. 

Световен скандал или буря в чаша вода? 

Хронологията на сагата за момента е кратка и се надяваме така да си остане. Младата надежда на американската поезия, 22-годишната Аманда Горман, чете на инагурацията на президента Джо Байдън стихотворение от 723 думи, озаглавено „Хълмът, който изкачваме" (The Hill We Climb). Произведението е написано специално по повода, като авторката е засегнала изолацията заради пандемията, както и събитията от 6.1.2021 г., когато привърженици на вече бившия президент Доналд Тръмп нахлуха в сградата на Конгреса. 

Съответно към поемата проявяват интерес множество издателства от цял свят. Холандското издателство Meulenhoff обявява, че е сключило договор за превода с Марийке Лукас Райнефелд, носител на „Букър" за 2020 г., също млад творец с интересни и нестандартни идеи. Кой знае защо, една лайфстайл журналистка - Янис Дюун, решава, че изборът на издателството не е добър и го подлага на унищожителна критика. В резултат на това Райнефелд се оттегля от проекта, въпреки че е одобрена от самата Горман. Разговорите за ориентацията и идентичността на Райнефелд намирам за унизителни, защото те нямат нищо общо с качествата, които трябва да притежава един преводач на поезия.  

Последва оттеглянето и на Виктор Обиолс, след като Writers House, американската агенция на автора, наложи вето върху превода, който току-що беше предал на издателската къща Univers. „Те смятаха, че въпреки автобиографията ми, профилът ми не е подходящ“, каза Обиолс. Лицето, което представителите търсят, е „млада жена с активистки профил и по възможност от африкански произход“. Виктор Обиолс, познат с преводите си на Шекспир и Оскар Уайлд на каталунски, също е бил първоначално одобрен. 

Вероятно немският издател Hoffmann und Campe е уцелил приблизително правилен подход, като е възложил превода на екип от три преводачки - публицистката и феминистка Кубра Гюмюшай, политоложката и журналистка Хаджиджа Харуна-Олкер и преводачката Уда Щретлинг, която е единственият професионален преводач в екипа. 

В края на краищата за мен като читател остава въпросът, дали имам правото да прочета тази поема, ако не съм нито млада, нито активистка, нито притежавам подходящия цвят на кожата? Къде отидоха всички приказки за глобализация, всички призиви за толерантност и разбиране? Какво се случи с литературата като мост между културите, с универсалния език на изкуството? Моят избор като читател и като човек логично би бил да не ставам жертва на дискриминация с обратен знак и да се лиша от произведението на 22-годишната Аманда, колкото и гениално да е то. Защо нейният избор е да ограничи читателите си, това не мога да предположа. 

Никак не ми се иска да мисля, че поезията, това дълбоко сензитивно и нежно изкуство, ще стане жертва на политически амбиции, защото е ясно, че целият дебат около младата Аманда Горман няма нищо общо с изкуството. В края на краищата тя се явява и първият кандидат за следващ президент на САЩ. Не ми се иска да мисля, че един млад човек съзнателно постъпва по такъв грозен начин с творчеството си. Иначе в политиката всичко е позволено, както знаем. Но нещата със светлото бъдеще на света отново придобиват характер на обикновена, зле опакована лъжа.  

Ето какво каза за Cash.bg Ангелина Александрова, поет и преводач: 

Както прочетох някъде тия дни, покрай развихрящите се страсти около Аманда Горман, че това момиче очевидно не иска да я четат по света. За качествата на един преводач сме свикнали да мислим обикновено въз основа на качеството на работата му – добро предаване на смисъла, добро звучене на преводния език, познаване на материята… Вярвам, че за българските преводачи на Тони Моръсън, Мая Анджелоу, Алис Уокър, Зейди Смит идеята, че са превеждали автор с цвят на кожата и произход, различен от техния собствен, идва като лек шок. Аз лично с все по-високо вдигане на веждите наблюдавам една тенденция, започнала, поне за мен, от „Изхвърлени в Америка” на Джанин Къминс (издател в България ICU), срещу която се надигнаха гласове, че пише за латиноамерикански емигранти, без тя да е такава, преминала през публичния линч на кинокритик, осмелил се да не хареса филм, в който главната героиня е лесбийка, само защото филмът е слаб, слаб е, за Бога, и стигне до тримата преводачи, наети от немския издател на мис Горман, сакън да не обърка нещо. След като холандската преводачка на Горман, Марийке Лукас Райнефелд, се отказа да превежда стиховете ѝ, охулена от журналистка – активистка. Охулването засягаше неподходящата, според журналистката, сексуалност, цвят на кожата и социален произход. Ако мога да цитирам Янис Дюул, „без да искам  да омаловажавам качествата на Райнефелд, защо не е избран писател, който също като Горман е човек на устното слово, жена и безспорно чернокож". Защото е избор на самата Аманда, може би? Защото е най-младият носител на „Букър"? Защото е добър автор?  
Някога произведенията се деляха на добри и недобри. Съвременният свят се превръща в едно политически коректно място с много размити критерии и постоянен страх да не настъпиш нечия пета, без изобщо да си го подозирал. Остава само преводачите с цвят на кожата, вероизповедание, пол и местообитание, различни от тези на превежданите от нас автори, да се обединим в клуб, да се обявим за малцинство и да призовем за постоянно съобразяване с нас и нуждите ни! 

Ангелина Александрова е преводач с дългогодишен стаж. Превежда главно от руски и английски, но говори свободно още четири езика. Сред авторите, които е превела на български, са Светлана Алексиевич, Мая Анджелоу, Анна Политковская, Луси Уорсли… Превежда и поезия. Понякога. Има издадена една стихосбирка, „15 ангела на върха на пръста ми”, през 2018 г.