В. Тодорова: Конете не са инструмент за работа, а наши партньори

Откъде тръгна всичко, как решихте да създадете конна база и да работите терапевтично с деца? И как се случи така, че тъкмо конете заеха такова важно място в живота Ви?

Преди 8 години реших да изоставя преводаческия занаят и да се посветя на ново предизвикателство – работата с коне и с деца със специфични потребности.

Конете се появиха в живота ми в момент, когато имах нужда от промяна. Винаги съм ги харесвала и съм се възхищавала на красотата им, но и през ум не ми е минавало, че един ден мога да се занимавам с това. Идеята за конна база се роди много спонтанно и, както при всяко емоционално решение, началото беше изпълнено с мечти и мащабни планове. Загърбих двадесетгодишната си практика на преводач и се впуснах в приключение в една немного позната за мен територия, но с ентусиазма и вярата, че няма как да не се справя. От днешна позиция мога да кажа, че съм удовлетворена. Благодарение на подкрепата на колеги и съмишленици успяхме да изградим едно малко и уютно място, където грижата за животните и индивидуалният подход към деца и възрастни са на първо място. 

Имаме 8 коня, като един от тях е възрастна кобила, която спасихме от много лоши условия на живот, за да изживее спокойно старините си обгрижвана и обичана. В базата сме приютили кучета, котета, зайчета. Всички те са много социални и дружелюбни – радост за посетителите и най-вече за децата. 

Лесно ли се поддържа една такава дейност, как се финансира? Какви са спецификите конкретно при отглеждането на коне?

Работата с животни никога не е лека. Няма почивни дни, празници, ваканции, но пък за сметка на това е изключително удовлетворяваща. Да се грижиш за друго живо същество, да го виждаш как израства и се променя пред очите ти, да научиш неговия език и да изградиш емоционална връзка с него е нещо, което трудно се описва с думи. Конете са много чувствителни и деликатни животни. Грижата за тях не се изчерпва само с това да са нахранени и да имат подслон, а да се чувстват физически и психически добре. Правилното редуване на работа и почивка също е от ключово значение. За нас конете не са инструмент за работа, а партньори, които обичаме и с които се съобразяваме. Работим с едни и същи коне от самото начало, те са търпеливи, закачливи и любопитни.

Разкажете повече за терапията с коне. Как работи тази методика, позната ли е добре в България и защо казват, че е толкова ефективна при хора с различни увреждания и дефицити?

Терапията с коне е вид рехабилитация, която съчетава движението на коня и емоционалната връзка с него. В България все още не е добре позната и разпространена поради спецификата на работа – здрави и обучени коне и специалисти, които да работят с децата. Методът помага при много увреждания и дефицити като разстройство от аутистичния спектър, хиперактивност, синдром на Даун, детска церебрална парализа, интелектуални, сензорни, познавателни, поведенчески, комуникативни нарушения, множество увреждания. Самото движение на коня, което е постоянно и ритмично, стимулира централната нервна система, мускулите, ставите и сухожилията. Влияе върху увредените области в мозъчната кора и чрез корекционна и компенсаторна дейност изгражда нови двигателни, поведенчески и други модели. Емоционалният контакт с коня има много благотворно влияние върху детската психика. Създава  у децата чувство на доверие и увереност, че могат да се справят, и мотивация да не се отказват. Те се забавляват много, приемат занятието като игра и не разбират, че всъщност „работят“. 

Фондация „Можем Заедно“, която основах, работи активно в подкрепа на провеждането на редовни терапевтични занимания за деца чрез набиране на средства, за да бъде терапията само частично платена от родителите. Ползите са много – децата с аутизъм стават по-отворени към външния свят и по-комуникативни, хиперактивните деца – по-спокойни и концентрирани, при децата с двигателни нарушения се наблюдава укрепване на мускулатурата, изграждане на симетрия на тялото, отпускане на спастичността, регулиране на дишането и др. 

В България няма социални програми, които да финансират терапията с коне. Едновременно с това у нас за момента все още не се предлагат и сертифицирани обучения и специализации. Как се справяте Вие, има ли достатъчно специалисти в тази област в България?

Дейността, за съжаление, не се финансира от социални програми. Фондация „Можем Заедно“ набира средства чрез дарения от фирми и частни лица, благотворителни инициативи и базари. Целта ни е конната терапия да бъде достъпна, защото редовните посещения са ключов фактор за подобрение. 

Екип от осем човека от България взехме участие в двегодишен международен проект по програма „Еразъм+" „Иновации в хипотерапията“, който приключи неотдавна. Целта му бе да почерпим от тридесетгодишния опит на чешките партньори в провеждането на конна терапия и обучението на специалисти. Сертифицирано обучение ще има в България, в момента се подготвя. Конна база „Ахил“ ще бъде един от центровете в страната, където ще се обучават участниците. 

Има ли интерес към това, което правите, и как се справяте през последната една година в условията на ковид пандемията?

Бих казала, че интересът към любителската езда нараства. Аз имам специално отношение към децата, много ми е приятно да работя с тях, защото са искрени, любопитни, искат да се учат, но искат и да знаят защо нещо се случва по определен начин. Винаги в работата си с деца и възрастни държим да обясним принципа и смисъла на определено упражнение върху коня, за да може, когато отидат и на друго място, да знаят как да пазят себе си и коня, който яздят. В конната база работят сертифицирани инструктори и наблягаме на индивидуалното обучение.

Ковид кризата не ни засегна като посещаемост, по-скоро кризата в бизнеса на наши дългогодишни дарители и спонсори се отрази върху тяхното дарителство за децата със специфични нужди. Тази година, въпреки усилията ни да търсим подкрепа за провеждане на конна терапия, все още нямаме финансиране.

В България има и други терапевтични центрове за работа с коне, включително в близост до София. Има ли конкуренция?

Наистина, терапия с коне се предлага в много конни бази, но трябва да се направи едно уточнение. За провеждането на терапевтична дейност е необходимо участието на екип от специалисти. Това са кинезитерапевти, психолози, специални педагози. Терапията с коне не е езда и не е возене на конче. Много важно е да се разбере диагнозата на детето, да се определи състоянието му и да се изработи план. Правилната позиция върху коня също е от значение и тя трябва да се поддържа по време на работа, за да не се навреди и да има ефект. Разходката на едно дете върху конче със сигурност му носи много радост и положителни емоции и това е много хубаво, защото децата с увреждания като цяло живеят доста изолирано. Но терапевтичната работа е нещо по-различно и специалистите го знаят. Не е срамно родителите да се поинтересуват за квалификацията на специалистите, които работят с децата им, и да са наясно дали става дума за забавление или за корекционна работа.

За конкуренция не можем да говорим, по-скоро за партньорство, защото нуждата от терапевтична работа е огромна и всичко, което се прави за по-добър бъдещ живот на децата със специфични потребности, е от голяма полза.

Конете са много интелигентни, социални и интуитивни животни. Какво дава емоционалният контакт с тях, Вас как ви промени? 

Конете са уникални животни. Не само при езда, но и при самото общуване с тях те могат да „изсмучат“ всички притеснения, страхове и неувереност. Доказано е, че само 10 минути върху коня повишават нивото на хормона окситоцин, който ни носи доброто настроение. За всичко това мога до говоря от първо лице, защото постоянно го изпитвам върху себе си. За децата е незабравимо преживяване. Има изследвания, че деца, които прекарват време с конете и яздят, стават по-отговорни и повишават успеха си в училище. 

Как виждате по-нататък във времето дейността си, какви са плановете Ви?

Плановете ми са смели. Моята цел е конната база да се превърне в център за работа с деца, със и без специфични потребности, да възпитава в тях чувство на отговорност, любов и грижа към животните, увереност в собствените сили, толерантност и приемане на различията между хората.

*Ваня Тодорова е магистър по английска филология и специална педагогика. Основател е на конна база „Ахил“ в полите на Витоша и фондация „Можем Заедно“, както и съосновател на инициативата „Да се запознаем“.