Любопитно: Растенията имат слух, обоняние, зрение и осезание

Много хора, с риск да ги помислят за луди, говорят с дървета, но някои нови изследвания показват, че растенията наистина могат да ги чуят. Освен разпознаването на звуци, растенията използват и други основни сетива, пише руският интернет портал lifeglobe.net.

Растенията воюват за своята територия, избягват хищниците, търсят храна и дори хващат плячка. Те са живи като всяко животно и също демонстрират поведение, основаващо се на възприемането на околната среда. За нас движението на растенията изглежда доста бавно, но ако запишем растежа им в течение на дълъг период от време и след това превъртим видеоклипа с ускорено темпо, приликата с животните ще стане много по-очевидна.

Слух 

Възможно е растенията и да не се поклащат под ритъма на любимата ни песен, но ако те чуват шума от пълзящата гъсеница, това вече е друго нещо. Усещайки приближаването на хищник, някои растения запълват листата си с химическа защита, специално разработена, за да отблъсне нападателите. Например растението Арабидопсис талиан (Arabidopsisthaliana) произвежда голямо количество синапено масло и когато нищо неподозиращата гъсеница консумира твърде много листа със синапено масло, тя се отравя и загива.

Някои изследователи започнаха да прилагат строги стандарти за изучаване на слуха на растенията чрез експерименти с такива растения, като например царевица. Предварителните им резултати показват, че корените на царевицата растат до определени честоти на трептене. Още по-изненадващо е откритието, че самите корени също могат да излъчват звукови вълни. Засега обаче нямаме представа как растението може да издава звукови сигнали, да не говорим и за това как можем да ги уловим. Това, което наистина знаем, е, че растенията могат да улавят тези сигнали и да предприемат действия в зависимост от това дали се приближава приятел или враг.

Обоняние

Докато някои растения могат да чуят приближаването на хищници, други използват миризмата на хищниците, за да активират защитата си. Интересното е, че здравите дървета, намиращи се в непосредствена близост до дървета, заразени с гъсеници, са по-устойчиви към вредители, тъй като листата им съдържат химически вещества, които ги правят негодни за консумация. 

Изолираните от заразяване дървета обаче не произвеждат такива химически вещества. Изглежда, че атакуваните дървета изпращат по въздуха послание чрез феромони, което предупреждава съседните дървета да се подготвят за предстояща атака. Те също могат да усетят опасността по миризмата, която се излъчва от техните намиращи се под заплаха съседи.

Паразитният плевел кукувича прежда (Cuscuta) на практика използва обоняние, за да улови плячката си. Растението може да идентифицира жизнеспособна плячка чрез обонянието си, определяйки фаворитите и игнорирайки нездравословните индивиди. Някои паразитни растения също така използват обонянието си, за да различат най-добрите гостоприемници, към които да се прикрепят.

Зрение

Няколко неотдавнашни проучвания показват, че растенията притежават зрение и дори могат да имат нещо подобно на човешкото око - така наречените фоторецептори. Това им позволява да правят разлика между червено и синьо и дори да виждат дължини на вълните, които ние, хората, не можем да видим.

Някои примитивни организми, като цианобактериите Synechocystis, например, използват цялото си клетъчно тяло като оптични лещи, за да фокусират изображението на източника на светлина върху клетъчната мембрана, подобно на ретината в окото на животно. Някои паразитни растения, като виещата се лиана, могат да променят цвета и формата на листата си, за да имитират своя гостоприемник.

Осезание (допир)

Срамежливата мимоза (Mimosa pudica), позната още като „чувствителното растение", е доста интересно растение. В момента, в който някой го докосне, то бързо затваря листата си. Някои растения също така са чувствителни към топлина и студ, което им позволява да реагират на времето, например чрез промяна на скоростта на растеж и регулиране използването на вода.

Това осезание също така може да се използва и за улавяне на плячка. Механизмът, чрез който Венерината мухоловка усеща плячката си, е много подобен на начина, по който хората усещат пълзенето на муха по ръката си. Рецепторите за допир, разположени по кожата ви, възприемат насекомото и активират електрически импулс, който достига до мозъка ви, който регистрира присъствието на мухата и предизвиква правилната реакция. По същия начин, когато мухата се допре до власинките на растението, електрически импулс, който се разпространява по листата, активизира канали в клетъчната мембрана и мухоловката затваря капана си за по-малко от една десета от секундата.

Корените на някои селскостопански култури и горски дървета имат способността да изпращат сигнали до други растения в района, за да ги предупреждават за атака. Неповредените дървета, намиращи се в близост до тези, които са пълни с гладни насекоми, започват да отделят химически вещества към насекомите, за да отблъснат атаката. 

Вкус

Когато някои растения са подложени на атака, те отделят различни вещества, за да предупредят съседите си. Някои от тези вещества са газове, пренасяни по въздуха. Молекулите на газа се разпространяват чрез дифузия в други растения през порите, разположени на повърхността на листата им, разтварят се в течността вътре и след това се свързват със специфичен рецептор, като по този начин те самите предизвикват защитна реакция на листата.

Разглеждайки тези примери, можем да бъдем уверени, че растенията са много по-близки до животните, отколкото си мислехме преди. Илюзията за „отсъствие на поведение" при тях произтича от факта, че растенията не се движат толкова активно, колкото животните. Ако запишем живота им и след това превъртим лентата на бърз ход, поведението им би станало много по-забележимо за нас.