Да бъдеш галерист – приятелство и отговорност

Артистичното пространство на варненската улица „Охрид“ не е обикновена галерия. „Тя е събирателен център, микс от енергия за развитие и оцеляване на изкуството във всичките му измерения“, четем в представянето на галерия „Арт Маркони“. През 2020 г. галерията отпразнува десетата си годишнина. За тази година галеристката подготвя амбициозен проект, с който ще отбележи стотната годишнина на Варна като курортен град. За този проект, за ролята и мястото на галериста, за художниците и за изкуството във всичките му измерения разговаряме с галеристката Ваня Маркова. За себе си тя казва: „Аз съм зодия Близнаци – смесвам кафето със захар, приятелството с бизнес, любовта с брак… Знам, че за много хора това е отживелица, почти нереалност, но аз правя така.“ 

Защо решихте да се занимавате с представяне на изкуство? Не е ли това една доста трудна задача в условията и времето, в които живеем? 

Напоследък имам много поводи да си повтарям фразата „Няма нищо случайно”. И с моето решение да се занимавам с представяне на художници и реализация на художествени произведения стана точно така. Куп обстоятелства, събития  и „случайни” познанства са водели към това. Аз не съм галерист в истинския смисъл на това понятие. За мен то има богато съдържание от познания и изграждани във времето критерии, от които, за съжаление, съм все още далеко. Аз съм професионален организатор по образование, с повече от 40 години опит, от които 25 в управление на частни галерии, и това много ми помага. 
 

Няма и не е имало добро време за изкуство. Творците винаги са преминавали през трудности при своето утвърждаване. Малцина са тези, които приживе са достигнали слава и признание. Изкуството е потребност от изразяване по определен начин – цвят, ноти, думи, движение… И това не зависи от времето, в което живееш – или го носиш, или не. Утвърждаването и реализацията са нещо друго. Там творецът трябва да намери партньор, който е силен в това. И аз виждам своето място точно тук: да организирам процеса от откриване на автора, с който ще извървим заедно пътя, селекция на творбите за изложбата, аранжиране, организиране на самото събитие, разгласа, реклама, осигуряване на качествена публика и откупки. Ние с твореца действаме като общ организъм. Те са ми като собствени деца, независимо от възрастта им, които ръчкам, потупвам по рамото, на които се възхищавам, с които се гордея, на които разчитам, които ме ядосват понякога, но които браня като орлица, ако се наложи.  

Умее ли българинът да цени красивото?  

Да, българинът е най-добрият ми купувач. И това е напълно обяснимо. За чужденеца всички български автори са еднакво неизвестни и той избира ей така – нещо, което му допада. Българинът е информиран, той е наясно, че купува не само едно произведение, което му харесва, а и биографията на автора. В този смисъл моите ценители следят развитието на художниците, които представям чрез техните изложби, подкрепят ги, сприятеляват се. Това работи.  

Имах възможността да бъда част от този процес още в  90-те години, на първия „АРТ ПАНАИР”, който преживя няколко издания в следващите години. Беше вълнуващо да разговарям с художниците, усетили свободата да представят сами себе си. Нашата идея беше точно такава – всеки да прецени сам с какво ще участва - без селекция, без протекции, без „определящи” органи. Имаше по 3000 души посетители на ден - непостижимо днес. Зная с точност, защото пуснах специални анкети. Имаше много откупки – творецът сам определяше цената си, без посредник. Публиката също беше въодушевена, защото я нямаше тази официалност, която понякога респектира. Беше празник. Издадохме два каталога, с които и днес се гордея. 
Аз съм любопитен човек, обичам да разговарям с хората, на тях им е приятно да споделят защо предпочитат това или онова произведение. Може много да се научи от обратната връзка и най-важното: никога не подценявай влезлия в галерията човек.  
 

Учи ли се човек на отношение към изкуството, или го носи в себе си, какви са Вашите наблюдения? 

Пред изкуството всички сме равни. Всеки го усеща по свой начин. Но творческите и ценителските умения трябва да се развиват и надграждат. Галерията разчита повече на поколението, което учеше рисуване, което в извънкласните форми ходеше организирано на театър, опера, изложби, концерти. То има база за сравнение и прави компетентен избор. Днес губим децата. Няма кой да създаде бъдещите ценители. Имах няколко приятелки- преподавателки, които ентусиазирано водеха ученици в галерията. С удоволствие разказвах за изложбата, за творбите на другите автори, аранжирани в магазинната част. Сложната система от подписи и изисквания, за да бъдат изведени учениците от училище, отказа моите приятелки. 

Защо, според Вас, се получава така, че българските художници се оценяват повече в чужбина, отколкото у нас? 

Отдаваме го на стандарта, но не е само това. Както казах, чужденецът робува на информацията. Той едни чорапи няма да си купи, ако не са марка, за която е чувал. В чужбина има чудесно смазана машина за налагане на име. Достатъчно е еди-кой си критик или експерт да напише ревю за твоя изложба, книга, песен, спектакъл, и тази рецензия да бъде публикувана точно в определен вестник или авторът да бъде поканен в точно определено предаване… Свидетели сме на безумни идеи, като например „невидимите картини”, които обаче печелят популярност и около тях се разиграват милиони. Не забравяй обаче главното – данъците. Чрез произведенията на изкуството най-лесно се смъкват данъци и се узаконяват пари навън.  

Аз завърших курс за оценители на художествени произведения, на който лектор беше г-н Jan –Paul Rocquet, административен и финансов директор на  най-старата френска тръжна къща Etude Tajan – Париж. Той казваше, че за тях проблем не са купувачите, а добрите и стойностни произведения. Години по-късно попаднах на изложба на съвременни  художници в Лондон. В навечерието на Коледа всички частни галерии в центъра бяха извадили сериозни колекции, най-често импресионисти. Беше ми любопитно да видя нещо съвременно. От около 400 изложени платна успях да спра погледа си и да изпитам истинско удоволствие пред не повече от десетина. Вярно, всичко бе поднесено професионално, технично… и мъртво. Тези, които ме грабнаха, бяха пейзажи или фигурални композиции от колониите. Имаха цвят и излъчваха живот. Когато се прибрах в моята галерия и се огледах, изпитах неудържим възторг и самочувствие. Накъдето и да обърнех поглед, всичко грееше по свой си уникален начин, никаква маниерност, нищо изцедено. Това е и моето обяснение.  

Аз вече спрях да се изненадвам, че не съм чувала за един или друг автор. Просто тук, на тази земя, има нещо магнетично, което зарежда хората на изкуството. Те нямат необходимост да се надпреварват с някакви псевдооригинални проекти поради липса на идеи. Техните сетива се зареждат ежеминутно, дори и сега, когато хората са депресирани от неизвестността. Тук ежедневно се сблъскваме с прекрасно изкуство, при това уникално. Конкуренцията е огромна. Няма градска художествена галерия, дори и в най-малките градчета, която да не крие шедьоври. Навън оригиналните произведения струват ужасно скъпо, защото добрите творби и автори не са толкова много. За масовия купувач се предлагат принтове. Имам няколко приятели-доктори, работещи от години в Германия. В кабинетите си, в престижни клиники, те са окачили великолепни пейзажи от Варна. Всяко лято, идвайки си в отпуск, купуват за свои колеги и приятели от Германия картини за подарък. И се чувстват страхотно, виждайки възхитата в очите им, както и недоумението, че могат да си позволят такива скъпи подаръци.

Как избирате художниците, които излагат картини при Вас? Имаме ли добри млади художници, които да работят с желание и да излагат нещата си у нас? 

Избирам художниците, с които работя, по един-единствен критерий – да са читави като хора. Бог не е винаги справедлив – понякога дава талант, който човек не може да носи. Аз искам да сме приятели и съмишленици. Да говорим на един и същи език, да си имаме доверие и да сме точни. Не робувам на биографии. Времето е това, което ще оцени кой колко е велик. Конюнктурата невинаги е точна в преценките си, лансирайки различни имена.  Ето защо съм благодарна на Васил Петров, Ивайло Евстатиев, Огнян Георгиев, Стефан Хаджи-Николов, Любен Пашкулски и Антон Антонов, които са неизменно в афиша на галерия „Арт Маркони” от самото ѝ създаване и поддържат постоянно своя колекция извън изложбите си. Оставам вярна на напусналите този свят: Ангел Атанасов (Ачо), Димитър Манолов, Румен Михайлов, Илия Касабов и Петър Андреев, и правя всичко възможно в сборните ми изложби да присъстват техни творби от личната ми колекция.  

Отглеждам и нови автори. Случиха се все млади и красиви момичета, които вече свиха гнезда и отглеждат рожби. Миналата година, за да ги активирам  им посветих изложба „Вчерашни момичета”. Беше прекрасно. Галерията грейна с творбите на Ренета Павлова, Клементина Манчева, Емилия Бояджиева, Миряна Койнова, Галина Станева, Мая Радославова и Надя Антова. Имам надежди и планове за тях. 

В последната година, в условията на криза, не Ви ли мина през ум да се откажете? Как оцеляхте и получихте ли някаква помощ? 

За всички беше трудна година. Имаше моменти, в които се страхувах, че няма да оцелеем. Но в най-трудните моменти ме крепеше мисълта, че моите автори разчитат на мен, те не спират да творят и аз съм отговорна за тях. Получих невероятно доказателство за приятелство и от ценителите. Наложи се да съберем средства за операция на един от художниците ми. Бях поразена, че моите клиенти, които отдавна са в графата „приятели“, сега се организираха сами помежду си, поканиха свои познати и буквално изкупиха изложбата. Събрахме дори по-голяма сума, отколкото беше нужна на първо време. Винаги съм споделяла, че галерията е събирателен център. 

Мога да споделя, че всичките ми планирани изложби през 2020 г. бяха много силни. Художниците ми не се поддадоха на унинието. Те не могат да правят нищо друго, освен да рисуват. И за мен беше удовлетворяващо, че всички имаха добър прием, включително и откупки. Защото и ценителите бяха закопнели за красота, и защото оцениха тази енергия, която ще зарежда и техните домове. 
Не съм опитвала да кандидатствам за някаква помощ от държавата. Честно казано, не исках да губя енергия, да се разправям с някакви чиновници за някакво подаяние, което по никакъв начин няма да ми реши проблемите. Условията, които бяха поставени, ми изглеждаха доста нереални. 

При Вас в галерията се провеждат и литературни четения, представяния на нови книги, творчески работилници и т.н. Доколко изкуствата се допълват едно друго?  

Допълват се, при това много. Хората, които купуват изкуство, обичат и да четат. Аз им давам още една възможност чрез представянето на нови книги. Хората, които четат, имат сетива за визуалното изкуство. По този начин си спечелих актьора Стоян Радев като колекционер. На представяне на поетична книга на актрисата Даниела Викторова той беше запленен от изложбата на Ивайло Евстатиев и си купи негова творба. После започна да следи изявите му и вече има няколко негови картини, да не говорим, че зарази и колегите си от театъра.

Има известен дисбаланс между наличие на естетически вкус и пари, но се опитвам да поддържам и творби с по-достъпни цени. Цената обикновено зависи от техниката, размера и най-вече биографията на твореца. От време на време художниците ми подготвят колекции с т.нар. подаръчен формат,  т.е. цени до 150 лева. Всички произведения, закупени от галерията, са със сертификат, в който освен снимка, размер, техника, година на създаване и автор на произведението, има моят подпис и печат, а на гърба - и биография на художника. За чуждоезичните клиенти е и на английски. 

Какво планирате за лятото? 

Работя по една идея, която се радва на възторжен прием от страна на художниците. Замислих по повод честването на 100 години Варна - курортен град, да направя специална изложба, посветена на Варна. Акцент в нея ще бъде едно грандиозно пано „Портрет на Варна в сто живописни платна”, с размер 360/270 см. Освен художниците, с които галерията поддържа постоянна връзка, в проекта ще се включат и изявени деца от НУИ „Добри Христов”- Варна. Мисля, че за тях ще бъде невероятно изживяване да видят своите творби до тези на свои преподаватели, на художници, които вече са направили популярни своите имена. Всеки от авторите ще представи по три платна 30/30 см. а в центъра на композицията ще бъде платното с герба на Варна, дело на художника Илия Касабов. През април в негова памет ще покажем негова ретроспективна изложба.  

„Портрет на Варна в сто живописни платна” ще бъде събирателен образ на Варна през погледа на художниците. Преобладаващо е присъствието на варненски автори, но ще се включат и художници от страната и чужбина. Кандидатствах с проект към Дирекция „Култура и духовно развитие”, защото бих искала да издадем хубав каталог, с всички участващи творби. Замислила съм и видеофилм с интервюта в ателиетата по време на творческия етап, както и от самото събитие. Това са неща, които не мога да финансирам сама. Независимо какъв ще бъде резултатът, изложбата върви с пълна пара и с голям ентусиазъм от страна на участниците. Изложбената част извън голямото пано ще бъде аранжирана с платна на варненски художници, част от които вече не са между живите: Ангел Атанасов (Ачо), Димитър Манолов, Илия Касабов, Стефан Калудов, Янко Маринов, Христо Веков, Маргарита Денева, Дария Василянска… Някои от творбите са от личната ми колекция, други ще бъдат предоставени за изложбата от семействата на художниците. Радвам се, че при толкова отчуждение напоследък една идея обедини толкова много хора. Това ме мотивира и ме прави щастлива!