В Исландия за една седмица регистрираха 17 000 земетресения

През последната седмица около 17 000 земетресения бяха регистрирани на полуостров Рейкянес в югозападната част на Исландия, съобщава руският интернет портал lifeglobe.net 

Жителите на района бяха посъветвани да бъдат предпазливи поради възможни свлачища и падане на скални маси. Много от подземните трусове бяха усетени даже на разстояние от 27 километра, в исландската столица Рейкявик, където живее голяма част от населението на страната.

Има опасения за още по-силни земетресения, както и за възможно изригване на вулканичната система Крисуик в този района. Югозападната част на Исландия е известна с векове на вулканично спокойствие, което може да бъде нарушено от бурни периоди на интензивни земетресения, придружени от вулканични изригвания. Изглежда, че сега се задава поредният бурен период.

Последната серия от земетресения е кулминацията на период на повишена сеизмична активност, започнала преди повече от година. Тези процеси са най-очевидното проявление на освобождаването на огромно количество енергия. Магмата постепенно се натрупва по-близо до повърхността и когато това се случи, вероятността от земетресения и вулканични изригвания се увеличава.

На 3 март опасенията се повишиха рязко, тъй като беше открит характерен за движението на магмата тип земетресение, което указва на неизбежността на изригването. Службата за гражданска защита и други органи на властта проведоха пресконференции, затвориха пътища и засилиха визуалното наблюдение над района около мястото на потенциалния природен катаклизъм.

Разбира се, магмата може да се движи в кората и след това да спре, но винаги е по-разумно да се вземат превантивни мерки, а след това да бъде отменено извънредното положение, ако нищо не се случи. Последния път югозападната част на Исландия е преживяла такъв бурен период на земетресения и вулканични изригвания през 1300 г., когато не е имало оборудване за наблюдение на сеизмичната активност. 

Изригването в тази област няма да прилича на изключително разрушителното изригване на Ейяфядлайьокюдъл през 2010 г. или на много по-силния, но много по-малко разрушителен пробив на Гримсвьотн през 2011 г. Изригванията в Югозападна Исландия изхвърлят течни скали, наречени базалти. Бавните потоци от лава изтичат с леки експлозии от кратерите и конусите.

В Исландия ласкаво наричат тези изригвания „туристически изригвания", тъй като те са относително безопасни, предсказуеми и дават възможност на стотици хора да станат свидетели на вълшебното природно зрелище - създаването на нова земя. В миналото туристите са се стичали в Исландия, за да станат свидетели на такива изригвания, но в момента има въведен петдневен карантинен период за влизащите в Исландия поради пандемията.

В сегашната зона на вулканична дейност няма жилищни райони - те са отдалечени на безопасно място. Така че няма опасност потоците от лава да повредят недвижимо имущество по пътя си, но ако лавата достигне до морето, тя ще отреже няколко шосета.

Най-голямото безпокойство в света, дължащо се на вулканичното изригване в Исландия, е потенциалното прекъсване на въздушните комуникации. Ветровете могат не само да преместят облаците от пепел в Западна Европа, но и да се издигнат в атмосферата и в стратосферата, където търговските авиокомпании пресичат натоварените коридори на Атлантическия океан.