Автомобилните горива помпат инфлацията в началото на годината

Свиването на българската икономика продължава и през февруари 2021 г., като особено силно това се чувства при пазара на труда, нивата на безработицата и инфлацията. Негативното въздействие на пандемията от COVID-19 все така нанася поражения върху народното стопанство както през изминалата 2020 г., така и в началото на тази. 

Това се вижда от данните от месечния обзор на българската икономика, представен от Министерството на финансите.

Пазар на труда

Спадът на заетостта (съответно увеличението на безработицата) през четвъртото тримесечие на 2020 г. продължи да се свива на годишна база. Намалението на броя на заетите спрямо същото тримесечие на 2019 г. бе два пъти по-малко. Тогава бе и най-силният шок от предприетите мерки за ограничаване разпространението на COVID-19. 

Според данните от НРС броят на заетите през четвъртото тримесечие на 2020 г. достигна 3,127милиона. Коефициентът на безработица бе 5,2% или с 1,1 процентни пункта по-висок спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. Наблюдавано бе известно намаление на заетостта спрямо третото тримесечие на 2020 г., но то изцяло се дължеше на сезонни фактори.

Заплати

Средната работна заплата в страната продължи да нараства с висок номинален растеж от 9,4% на годишна база през четвъртото тримесечие. Причината е повишаването на възнагражданията на заетите в държавния сектор, в образованието и здравеопазването. Реалният растеж, дефлиран с хармонизираното изменение на потребителските цени (ХИПЦ), достигна 9,1%. 

Текущото развитие бе обусловено от динамиката на доходите в обществения сектор с годишен растеж от 13,1%. Заплатите в частния сектор се повишиха с по-нисък темп от 8,1%, като най-висок принос имаха търговия (8,5%), създаване и разпространение на информация (8,3%) и преработваща промишленост (7,7%).

В най-засегнатите дейности от въведените ограничителни мерки оптимизирането на разходите за труд продължи. В хотелиерство и ресторантьорство наетите лица се понижиха с 21,7%, наблюдавано бе и силно забавяне на растежа на заплатите (2,7%). 

В култура, спорт и развлечения както наетите, така и заплатите отчетоха спад на годишна база, съответно с 4,5% и 1,7%. Динамиката на средствата за работна заплата в транспорт също остана на отрицателна територия. Преработващата промишленост и строителството се характеризираха със слабо нарастване на показателя, но и в двете дейности броят на наетите лица отново се понижи - съответно с 4,6% и 2,5%. 

Единствените дейности с положителна динамика на наетите лица бяха създаване и разпространение на информация и здравеопазване, с растежи съответно от 6,5% и 4,3%. 

Инфлация

Според предварителните данни за януари ХИПЦ отчете минимално повишение от 0,1% спрямо предходния месец. Най-съществен положителен принос за инфлацията през месеца имаха автомобилните горива, които поскъпнаха с 3% във връзка с наблюдаваното възстановяване на международната цена на суровия петрол. 

Тяхното влияние обаче бе почти напълно компенсирано от отчетеното поевтиняване на облекло и обувки с 3,5% спрямо декември 2020 г. Минимално повишение в цените бе отчетено при хранителните продукти с 0,3%. 

Цените на услугите регистрираха понижение от 0,1%, най-вече по линия на поевтиняване на самолетните билети с 12%, докато пакетните туристически услуги и услугите по настаняване поскъпнаха с 2,3%. 

Годишната инфлация през януари премина на отрицателна територия, като потребителските цени се понижиха с 0,4% на годишна база. Автомобилните горива продължават да имат най-голям отрицателен принос с поевтиняване от 15,3% спрямо същия месец на 2020 г.

Поскъпването при храните се сви съществено и те отчетоха минимално поевтиняване от 0,1%, водено най-вече от спад с 5% при цените на непреработените храни. 

Инфлацията при услугите се забави до 1,8%, във връзка с което и базисната инфлация продължи да се забавя - с 0,2 пр. п. до 1,2% през януари.