Какво се случва по време на Удсток

Фестивалът Удсток от 1969 г. остава в историята с хипи движението за мир, свободна любов и равноправие. Любопитно е как това кулминационно събитие по времето на Виетнамската война и в периода на Студената война е някак самотен израз, представен чрез наркотици и живот в комуни, на надигащия се стремеж за взаимно разбирателство и за край на пагубната международна вражда. 

Но макар и пацифистко, случилото се в продължение на три дни през август във фермата на Макс Ясгур музикално обединение е преследвано от тъмната сянка на култа около личността на Чарлс Менсън. Менсън се идентифицира с начина, по който изглеждат и живеят хипитата, но също така омагьосва последователите си да мислят, че е прероден спасител и лидер на света след задаващата се междурасова война, в която ще победят афроамериканците. Неговата секта извършва поредица от убийства, като едно от най-запомнящото се за света е това на бременната съпруга на режисьора Роман Полански.

Що се отнася до промените на социално равнище, 60-те години са изключително турбулентни и в тази сфера с пословичната си сексуална революция и засилена борба на афроамериканците за равни права на образование и работа. Тогава е създадена и Партията на черните пантери - афроамериканска организация за граждански права на чернокожото население, която е в противовес на учението на Мартин Лутър Кинг и поддържа идеята за въоръжената съпротива като отговор на агресията и в борбата за справедливост. 

В такива несигурни и драматични времена промяната дори за консервативното поколение е означавала икономическа и социална сигурност, затова често правата на малцинствените групи остават неотразени от местните медии. Даже по време на освободения Удсток, освен Джими Хендрикс с неговите феноменални струни-змии, афроамерикански изпълнители като Ричи Хавенс, Слай енд дъ Фемили Стоун и Сантана също не са привлекли особено много чернокожи фенове.

Типичен пример за това разделение е фестивалът, наречен Harlem Cultural Festival (Културен фестивал в Харлем), който се провежда в същия уикенд, когато миролюбивите хипита в цветни дрехи и с дълги коси се наслаждават на Удсток. Останал в историята като Черния Удсток (The Black Woodstock), фестивалът представлява изключителна серия от шест безплатни концерта с публика, която почти достига тази на Удсток — около 300 000 човека. Едни от най-известните афроамерикански изпълнители са Нина Симон, която изпълнява нейна версия на песента на Бийтълс - Revolution, Стиви Уондър, Би Би Кинг, Гладис Найт Енд Дъ Пипс и Фифт Дайменшън. Поредица от подобни концерти е била организирана и преди Удсток, неделните следобеди през юли и август 1969 г. 

Друга важна характеристика на Черния Удсток е, че едни от ключовите му участници са активисти за правата на чернокожите, като най-известен е Джеси Джексън с цитата му:

„Докато гледам към нас... се надявам, че това ще е подготовка за мащабната битка, която ни очаква като народ тук. Някои от вас се смеят, защото не знаят по-добре... Но много от вас не могат да четат вестници. Много от вас не могат да четат книги, защото нашите училища са зли и ни оставят неграмотни или полуграмотни. Но вие притежавате умствената способност да разчитате знаците на времената.”

Полицейското управление на Ню Йорк отказва да осигури охрана за фестивала. Затова защитата идва от страна на Черните пантери, като двадесет и един от членовете на партията са обвинени в заговор за отбелязване на убийството на Мартин Лутър Кинг чрез бомбардиране на супермаркети и други магазини в Манхатън. 

Фестивалът привлича малко медийно присъствие, като е заснет на видео от телевизионния продуцент Хал Тулчин, който се надява да продаде материала на различни телевизионни мрежи, но така и не успява да спечели пари и тези около 50 часа кадри не са видели бял свят и до днес.