Мартеницата - символ на една нова надежда

Казват, че всяко ново нещо е добре забравено старо. Няма нищо толкова добре забравено от една стара българска легенда. Готови ли сте за една напълно различна приказка за мартеницата?

Много, много отдавна, още преди юдеите да заговорят за идването на Спасител на света, мартеницата била символ на здраве, сила, дълголетие, ново начало, но и на мъжественост и смелост.

Звучи странно, че мъжествеността и смелостта в значението на сплетените бели и червени конци по българските земи изчезват съвсем неотдавна – в началото на XX век.

Питали ли сте се: защо класическата и най-популярна мартеничка и до ден днешен изобразява вплели съдбите си червен мъж и бяла жена?

Тракийската легенда гласи, че днешните Пижо и Пенда някога са се наричали Марто и Белона, кръстени на тракийския бог Март и неговата любима – богинята Белона.

ЛЕГЕНДАТА

Някога, преди повече от 2 хилядолетия, на върховете на древния и величав стар Балкан, гръбнака на родината ни, на върховете на Хемус планина властвал могъщият повелител на промяната бог Март. Той бил повелител на пролетните промени, на разтърсването на земята от пролетни сокове, за да се раздвижи кръвта на младите семена и да избухне новият живот на земята, за да се раззелени и да започне истинската Нова година.

Това е същият бог, към чието име латините в своите текстове добавят едно „с“ в името, за да го превърнат в Марс, обитаващ планината Хемус. Неслучайно и древната римска нова година започвала именно на първи март. Това е денят на бог Марс, на новото начало, на пролетта, на „завирането на кръвта“ на земята, бог на кръвта и на воинската страст. Точно за това и името на „Червения бог“ кичи планетата Марс и първия пролетен месец в езиците на толкова много народи.

Пролетта е и времето, когато се отваря нова страница за семейството, очакващо новата реколта, която да нахрани челядта, но и време за ново начало на военните действия, замразени през студения зимен сезон. Точно тогава мъжете отивали на война и оставяли своите жени сами с децата си вкъщи.

Легендата говори, че когато мъжете тръгвали на война, на 1 март, жените сплитали червени и бели конци, украсени с мъниста. Завързвали ги на китките и глезените на мъжете си. Така те показвали своята почит към боговете на промяната и войната. Измолвали от закрилниците на тракийските воини, бог Март и богинята Белона, да им дадат смелост и мъжество, за да пожънат победа. Наричали за сила и здраве, за да се приберат отново вкъщи. Но коя е Бялата богиня и как вплита съдбата си със страховития и могъщ Бог на войната?

МАРТО И БЕЛОНА

Къде точно е била богинята Белона, преди съдбата да я доведе до могъщата Хемус планина, хорската мълва не е донесла през вековете. Но едно е сигурно – любовта не е само човешка сладост. Тя е слабост, когато двамата са разделени, но таи могъща сила, когато „той“ и „тя“ вплетат себе си един в друг по пътя на живота и отвъд него.

Белона е името на онази жена, която смилила сърцето на най-дръзкия и безстрашен воин сред боговете на древните траки – бог Март. Свикнали сме да чуваме древногръцки истории за богове, които имат слабост и изпитват разкъсваща душата им любов към смъртни жени. Не такава била любовта на Март към Белона.

Любовта му била властна. Завладяла сърцето му бързо и мигновено като удар на меч още в мига, когато зърнал Белона в полите на своята Хемус планина. Тази любов останала там завинаги и душите им се вплели така, сякаш никога не са били разделени. Това била любов на равен с равна.

Каква мислите била по нрав невестата на Март? Блага, нежна и копринена? Може би…, но ако добавите към това и „беззащитна“, не чакайте милост от нежната й ръка.

На сватбата на Март и Белона богините поднесли на новата стопанка на Балкана корона, изплетена от розови рози, за да окичи косите си. Но Белона била на друго мнение. Надскочила по войнолюбство своя мъж, тя накичила себе си с титлата „Богиня на войната“ вместо с венеца от розови рози. Короната от розови рози Белона захвърлила в деня на сватбата си в полите на Стара планина и тази корона от рози още стои под Балкана. Там и до днес цъфтят най-омайните, божествени и дъхави рози, благословени с любовта на Март и Белона, а хората наричат местността „Розова долина“.

Тази любов и до днес е жива в ритуала на мартеничките. Връзката между Март и Белона никога не е прекъсвана. Мартеницата е символ на победата над трудните времена, на надеждата. Вплетените червен мъж и бяла жена завинаги ще ни напомнят за мъжеството и смелостта, за жертвоготовността и силата, наследени от хилядолетния ни род, от които всички ние се нуждаем след дългата зима.

Мартеницата е сред онези символи, мъниста от огърлицата на родовата памет на българина, предавани от поколение на поколение, които ни помагат да запазим себе си. Тя заслужава да носи със себе си всички свои значения, втъкани в бялото и червеното на нишките си.

Много легенди знаем за сплетените червени и бели конци, с които се кичим на първи март. За разлика от политическите възгледи, преданията винаги успяват да се вплетат едно в друго, да примирят себе си и да се втъкат по неподражаем начин. Нека не забравяме легендата за Марто и Белона, защото може би точно тя ще ни донесе онази липсваща надежда и самочувствие на древна нация, които толкова много ни липсват днес.

Нека на първи март накичим себе си с този български символ и му позволим да бъде повече, отколкото сме мислили досега.

Да са ни честити Марто и Белона – нека сме здрави, силни, смели и сплотени!

АНТРАКТИ ОТ ФАКТИ

ДОМЪТ: Силата на покровителя на траките, могъщия бог Март, обитавал Хемус планина, никога не е преставала да властва над сърцата на индоевропейските народи. Силата му е толкова могъща, че много народи в по-нови времена се опитват да си присвояват местообитаването му, като именуват Марсови полета в различни части на Европа. В това няма нищо лошо, стига да помнят, че домът му е Хемус планина – Балканът. Иначе защо Claudii Claudiani (Клавдий Клавдиан) в „Поеми” в т. ІІІ, 305-341 ще изрече: „Марсе, било че ти лежиш на облаконосният Хемус/ или пребиваваш на побелялата от студ Родопа, / или на обезпокоеният от мидиеца Атон, / или на потъмнелият от черни дъбове Пангей, /въоръжи се заедно с мен и защити своите траки…”

ЗНАЦИТЕ: Март, защитникът на траките, е бил почитан със знаци, които други народи не притежават. Древните тракийски воини са носели символите на Март, произнасян от латините с окончание „с“, за да си осигуряват защита в битките, и точно мартеницата е индикация за привързаността и почитта ни към този бог. Точно поради тази причина всеизвестната мартеница носи името на своя патрон.

СИМВОЛЪТ: Смята се, че бог Март символизира не друго, а мъжкото начало, слънцето във вселената, и точно така той е изобразен в мартеницата – като червено слънце.

Не е случайно, че именно на 1 март римляните са чествали „feriae Martis“ – празник на бог Март (Марс) – началото на римската нова година. Празниците отбелязвали идването на пролетта, на новото начало, на нов живот.

ЗНАЧЕНИЕТО: Няма нищо толкова добре забравено от тази стара българска легенда. Говори се, че тази легенда, или по-скоро една цяла система от вярвания, са били системно и методично изтривани от съзнанието ни, за да не се асоциираме с траките. Казват, че е добре да търсим корените си в Кавказ, в Сибир, в Тибет, къде ли не, за да не виждаме очевидното – че винаги сме били тук, че сме траки – една велика, могъща, древна и многолюдна като море нация.

Но това е било отдавна. Много отдавна. Достатъчно отдавна, за да се превърнат траките в добре забравена червена нишка, която на първи март ние сплитаме с бялата си надежда. Надежда, че един ден големите крале на деня, държавите, които се изживяват за могъщи и дълговечни, ще трябва да се изправят пред българите, наследниците на най-великата и древна култура на света – тракийската.