Колко са работещите бедни у нас според КНСБ

Около 800 000 души в България трайно са работещи бедни, от тях около 500 000 работят на минимална заплата. Това заяви  пред БНТ президентът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му, минималната работна заплата трябва да расте с около 17% до 18%, , т.е., с около 100 - 120 лв. годишно. "Държавата, която е преди нас в скалата, понеже ние сме последни, е Латвия в момента, вече не е Румъния, защото там всички осигуровки и данъци се прехвърлиха върху човека, работодателят не плаща нищо там, затова минималната заплата изглежда висока, но нетният размер е далеч по-нисък", каза още Димитров. "Латвия е преди нас с 430 евро, нашата е 312 евро. Разликите са доста сериозни и затова скоковете трябва да са с по-бърз темп, за да стигнем около 1 200 лв. минимална работна заплата и според нас те са постижими до 2025 г.", добави той

"В края на мандата, през 2025 година ние смятаме, че трябва и можем да достигнем 67% брутен вътрешен продукт", добави той. Синдикалистите настояват за ежегоден ръст на средната работна заплата с около 15% и за изпреварващ ръст на минималната работна заплата, който да е поне с 5 на сто над ръста на средната, за да се стопяват по-бързо разликите със средноевропейските доходи.  

Синдикалната организация представи Меморандум за социално-икономическото развитие на страната за следващите четири години. Документът обхваща общо пет ключови области. Те са доходи, възстановяване на икономиката, дигитален и зелен преход, пазар на труда, социална сигурност, социален диалог и колективно трудово договаряне. Целта на КНСБ е бъдещите управляващи да се стремят към постигането на основни параметри.  

"Искаме ясни ориентири за принципите и критериите за формиране и динамика на МРЗ. За България това означава ускорено нарастване на МРЗ, с оглед достигане в средносрочен план на съотношение 50% от средната работна заплата за страната. Успоредно с това, размерът на МРЗ постепенно да бъде ориентиран към необходимите средства за издръжка на живота", се отбелязва в документа, публикуван на страницата на организацията. От КНСБ настояват също да не бъде отменяна системата от минимални осигурителни доходи, докато не бъде постигнато съгласие между социалните партньори за договаряне на надграждащи минимални заплати по икономически дейности и професионално-квалификационни групи. 

"По отношение на допълнителните възнаграждения по Кодекса на труда, КНСБ ще продължи да настоява за мерки в две посоки, първо – еднократно адекватно повишаване на минималните размери на тези доплащания (подобно на примера за добавката за нощен труд) и второ – ежегодната им актуализация съобразно ръста на СРЗ за страната", се казва още в меморандума.