Недекларираната заетост в българската икономика намалява

Това стана ясно днес на онлайн Кръгла маса за представяне на Национална карта на недекларираната заетост в страната, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) .

В събитието взеха участие над 60 представители на изпълнителната и законодателната власт, работодателски, синдикални, научни и неправителствени организации, медии.

„Повече от 10 години АИКБ неотклонно и последователно провежда политики и инициира действия пред изпълнителната власт за ограничаване на сивата икономика. Последната стойност на сивия сектор у нас, която е отчел Композитният индекс, е 21,48%, а през 2010 г., когато стартирахме измерването му, той беше 36,65%. Въпреки сериозния отчетен спад, стойностите му са значително по-високи спрямо средноевропейското ниво.

От 2019 г. специален фокус в усилията ни е и ограничаването и превенцията на недекларираната заетост. Целта на Националната карта на недекларираната заетост, която представяме днес, е да формулира конкретни препоръки за провеждане на мерки и политики, чрез които в българското общество да настъпят трайни и устойчиви промени в нагласите към сивите практики, така че толерантността към недекларираната заетост да бъде сведена до минимум“, заяви по време на откриването на онлайн събитието председателят на УС на АИКБ   Васил Велев.

Националната карта е първият по рода си подобен документ не само в България, но и на европейско равнище. Тя е плод на едногодишния труд на повече от 50 експерта, анализирали резултатите от две национално представителни проучвания, от фокус групи, кабинетни проучвания, дълбочинни интервюта и други.

Според проучванията пет са най-често срещаните форми на недекларирана заетост - работа без договор, работата с договор с фиктивни клаузи и допълнително доплащане на необлагаема сума в брой, прикрити трудови договори, фалшива самонаетост и извънреден труд без заплащане. 

Най-високи дялове на недекларирана заетост се отчитат в областите Видин (33,5%), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5%). 

Най-ниска недекларирана заетост е установена в областите Кюстендил (24,1%), Смолян (23,6%) и Търговище (21,1%). 

Най-уязвими от недекларирана заетост са младите хора, навлизащи тепърва на пазара на труда, както и пенсионерите, т.е., хората, които вече са излезли от активната трудова възраст и търсят начини за повишаване на своите доходи.