Достъп само за здрави хора

"Какво би се случило, ако  трябва да потвърждаваме здравето си документално? Цифровият сертификат за ваксинация може да доведе до голяма биологизация на обществото", счита Адриан Лобе, журналист в германския вестник Die Tageszeitung.

Преди няколко седмици избухна спор дали ще бъде необходимо в бъдеще да представяме сертификат за ваксинация заедно с паспорта си при влизане в някоя държава.

Австралийската авиокомпания Qantas вече обяви, че ще превозва само пътници със сертификат за ваксинация.

Технически концерни като Microsoft, Oracle и Salesforce работят по създаването на дигитален сертификат за ваксинация.

"А в Лос Анджелис гражданите, които са били ваксинирани срещу Covid-19, могат да си изтеглят електронен сертификат за ваксинация на своя iPhone. Не само при влизане в страната на летището, но и в кафенета и ресторанти, сертификатът за ваксинация може скоро да стане задължителен“, пише изданието.

„Колкото повече организации изискват сертификат за ваксинация, толкова повече този сертификат ще придобие характер на пропуск. Фактът, че имунизацията е придружена от биологизиране на обществото, е тенденция, която се наблюдава от няколко месеца.

Служителите на веригата за хранене Subway в Лос Анджелис се проверяват ежедневно от устройства с технология за разпознаване на лица, за да не заразяват.

Все повече компании разчитат на термокамери и безконтактни термометри, за да проверяват здравето на своите служители и клиенти. Всеки с температура трябва да стои навън".

„Но ако сега този биологизъм бъде официално подкрепен с помощта на сертификати за ваксинация, в известна степен ще се промени "деловата основа“ на демократичното общество: принадлежността към биологично детерминираното “тяло на народа“ вече ще зависи не само от получените права, но също така и от физическата „безупречност“ на индивида".

Това превръща ваксинационните центрове в паспортни бюра, отбелязва авторът на статията.

Френският философ Мишел Фуко говори в своите лекции за „национализирането на биологичното“, за „биовластта“ на държавата, която управлява организмите.

"По време на пандемия, когато врагът в лицето на вируса дебне на всеки ъгъл, здравето внезапно се превърна в нещо, което трябва да се документира. Освен това, поради болестта, хората са заклеймявани и обществото ги отхвърля," се казва в статията.

„Френският писател Бернар-Анри Леви пише в своето есе "Този вирус ни побърква“, че „социалният договор“ се заменя с „медицински договор“: вместо, както преди, като се откаже от някои от личните си интереси в полза от обществения интерес, гражданинът обменя свободата си за „антивирусна гаранция“ - и по този начин дава съгласие за прехода от социална държава към полицейска държава“.

„Колко бързо сме готови да прекратим този социален договор, се доказва от дебата за специалните права на хората, ваксинирани срещу коронавируса: с надеждата да се върне „стария живот“, всъщност се извършва социален подбор: тук ваксинираните, там неваксинираните", отбелязва журналистът.

Това нарушава централния принцип на върховенството на закона - равенството на хората пред закона, посочва Лобе.

„Облекчаването на ограниченията за ваксинираните хора, при условие, че те не са заразни, не само дава мълчаливо съгласие за неравно третиране на ваксинираните и неваксинираните, но също така прави упражняването на основните права зависимо от биологичните признаци“, пише журналистът.

„В Сингапур, който се счита за модел в борбата срещу пандемията чрез проследяване на контакти, хората, кандидатстващи за разрешение за дългосрочно пребиваване, трябва да имат отрицателен тест за ХИВ.

Ако сте ХИВ позитивен и не сте в брак с гражданин на Сингапур, можете да останете в страната за не повече от 90 дни. Преди две години, в резултат на изтичане на информация в авторитарния град-държава, данните за 14 200 пациенти с ХИВ станаха публично достъпни. Имената, адресите и телефонните номера се появиха свободно в мрежата."

„Това показва колко деликатно може да бъде централното съхранение на поверителни медицински данни. В крайна сметка крехкият гражданин е не само беззащитен, но и „бездокументен“, заключава Die Tageszeitung.