Унищожаването на природата ни струва все по-скъпо

"Британският икономист Парта Дасгупта е изчислил финансовите щети за света в резултат на унищожаване на околната среда и унищожаване на биологичното разнообразие и е предложил нова икономическа система", съобщава австрийското издание Der Standard.

"Миналата година, във връзка с коронавируса, денят на екологичния дълг към Земята настъпи на 22 август. Към тази дата световното население е изконсумирало всички природни ресурси, които могат да се възстановят в рамките на една година. От последният път, когато  им трябваше толкова много време (преди 15 години), прекомерното изразходване на земните ресурси постепенно се измества към юли", отбелязва журналистът Томас Бергмайр.

„Докладът на Парта Дасгупта, почетен професор по икономика в университета в Кеймбридж, представен във вторник по поръчка на британското правителство, дава множество  илюстративни примери: например, светът харчи около 500 милиарда долара годишно за унищожаване на околната среда - по-специално под формата на държавни субсидии за изкопаеми горива, селско стопанство и рибарство“, съобщава изданието.

"На тази цифра се противопоставят 4 - 6 трилиона долара - това е финансовата вреда, причинена от унищожаването на природата чрез субсидии. А за да се защити природата се харчат много по-малко пари. Това струва годишно от 78 до 143 милиарда долара, или 0,1% от световния БВП", се казва в статията.

"Големият проблем е, че нашите теории за растеж и развитие не отчитат зависимостта на хората от природата", счита ученият. Според Дасгупта природата е повече от материално благо, тя има "фактическа стойност" и тя трябва да се отчита в ново икономическо мислене ".

Според Дасгупта, ако целта на хората наистина е устойчиво отношение към природата, те трябва изцяало да го преосмислят.

Ученият говори за „план Маршал“ за биологичното разнообразие и предлага няколко стратегии, които могат да бъдат използвани за постигане на целта.

"Централно място в тях заема намаляването на средното потребление на глава от населението и съкращаване на глобалното население в дългосрочен план чрез ранни образователни инициативи и модерно семейно планиране. Предоставянето на услуги и стоки трябва да бъде по-ефективно и екосистемите, които се запазват, да бъдат защитени по-сериозно".

"В бъдеще развитите икономики трябва по-ефективно да представляват интересите на природата в законите, субсидиите и по-строгото регулиране. Но преди всичко потреблението на природен капитал трябва да бъде отразено в пазарните цени на стоките и услугите", отбелязва изданието.

"И накрая, икономистът предлага да се изостави БВП като критерий за икономически успех, именно в полза на така нареченото "инклузивно икономическо развитие", което отчита и стойността на природния капитал. Ако това не се случи и природните системи продължават да се унищожават толкова бързо, Земята постепенно ще загуби способността си да обезпечава хората", пише Der Standard.  
"Не трябва да забравяме, че стоките и услугите на природата са в основата на нашата икономическа дейност", предупреждава Дасгупта.

Източник: Der Standard