Има нещо ново в... Дания

Когато бъде напълно построен и заработи на пълен капацитет, той ще потребява електричество с обща мощност 1,3 гигавата. Това на практика означава, че всяка година ще могат да се произвеждат повече от 250 000 тона метанол за тежки камиони и керосин за самолети. Заводът е съвместен проект на летищата в Копенхаген, авиокомпанията SAS, транспортните и логистични компании A.P. Moller - Maersk и DSV Panalpina, както и на корабната компания DFDS и оператора на вятърния и слънчевия парк Ørsted. Спестяването на въглероден диоксид ще бъде около 850 000 тона годишно. И се равнява на отделеното от 425 000 автомобила.

Не е изненадващо, че летищата SAS и Копенхаген са там. Мащабните „спестявания” на въглероден диоксид са трудно осъществими, особено в авиацията. Разработват се електрически самолети, но те не са подходящи за голям брой пътници и за дълги разстояния. Синтетичните горива биха могли да решат проблема.

Зеленото електричество, водата и въглеродният диоксид от въздуха са в началото на тяхното производство. В електролизаторите водата се разделя на вода и кислород. Енергийното снабдяване се осигурява от вятърна енергия, която ще се генерира в бъдещата офшорна вятърна ферма Rønne Banke край остров Борнхолм. Тя ще бъде изградена от Ørsted и трябва да има мощност от един до три гигавата. Водородът се кондензира с въглероден диоксид в присъствието на катализатор за образуване на синтез-газ, смес от водород и въглероден оксид. Това от своя страна трябва да се превърне в течни горива.

Още по-лесно е с ко-електролизата, която разработи дрезденската компания Sunfire. Тази технология създава синтетичен газ в една стъпка. Това спестява енергия и повишава ефективността до внушителните 80 процента.

Проектът в района на Копенхаген започва много скромно с десетмегаватен електролизатор. Планирано е да влезе в експлоатация през 2023 г. Вторият етап вече има мощност от 250 мегавата. Това е почти толкова, колкото ще имат трите планирани централи в Германия, които също се изграждат с цел производство на синтетични горива. След пускането в експлоатация на третия етап трябва да се постигнат 1,3 гигавата.