Печалбата на банките в България се сви с 51,4% за година

Печалбата на банките в България се свива двойно през 2020 година в сравнение с предходната, сочи статистиката на БНБ. Финансовият резултат, отчетен в края на декември, възлиза на 815 млн. лв. при 1,675 млрд. за 2019 г., което е спад с 51,4%. Причината е в извънредната ситуация заради коронавируса при по-слаба икономическа активност, смятат експертите на централната банка.

Намалението на печалбата идва и от разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата. Този показател отчита загубите на системата от необслужваните кредити за годината. Към 31 декември те са на стойност 876 млн. лв., с 445 млн. лв. (103,4%) повече от регистрираните година по-рано.

Общата сума на балансовите активи на банковата система в края на 2020 г. е 124 млрд. лева, с 4,8 млрд. лева (4%) повече от отчетената в края на септември.

Активите на петте най-големи банки представляват 66,6% от баланса на системата.

В централната банка изчисляват, че брутните кредити и аванси на тримесечна база се увеличават с 1,3% (949 млн. лв.) до 76,7 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции обаче намаляват с 3,7% (273 млн. лв.) до 7,2 млрд. лв.

Брутният кредитен портфейл на банковата система в края на миналата година нараства с 1,8% (1,2 млрд. лв.) до 69,5 млрд. лв., което означава, че с толкова са нараснали отпуснатите кредити от банките. Наблюдава се увеличение при заемите за бизнеса – с 2,8% (1 млрд. лева) и за домакинствата – с 1,5% (392 млн. лв.).

Намаление е отчетено при кредитите за сектор Държавно управление – със 17,6% (192 млн. лв.), и за други финансови предприятия – с 0,4% (19 млн. лв.).

БНБ отчита, че в края на 2020 година брутните необслужвани кредити и аванси възлизат на 5,711 млрд. лв. (при 5,895 млрд. лв. в края на септември), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 7,45% (при 7,78% в края на септември).

Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на обезценката, присъща за тази класификационна категория) е 3,061 млрд. лв. (при 3,164 млрд. лв. в края на септември), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 4,19% (при 4,39% в края на третото тримесечие).

Депозитите в банковата система се увеличават през четвъртото тримесечие на миналата година с 4,5% (4,6 млрд. лв.) до 105,7 млрд. лв. Ръстът на спестяванията на домакинствата е нараснал с 4,5% (2,7 млрд. лв.), на фирмите – с 3,6% (1,1 млрд. лв.), на кредитни институции – с 11,2% (508 млн. лв.), а на сектор Държавно управление – с 12,2% (329 млн. лв.). Намаление има в депозитите от други финансови предприятия – с 1,8% (60 млн. лв.).

Собственият капитал в баланса на банковата система в края на декември е 15,4 млрд. лв. – с 1,6% (240 млн. лв.) повече спрямо края на септември. 

В централната банка отчитат, че по Реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции, към 31 декември са подадени 108 211 искания с брутна балансова стойност на задълженията 8,760 млрд. лв., като одобрените са 89 478 броя с общ брутен размер 8,074 млрд. лв.

Бизнесът е внесъл 13 506 искания за 6,819 млрд. лв., от които одобрените към края на декември са 12 354 броя, за 6,365 млрд. лв.  Домакинствата са подали 94 705 искания за отсрочване на задължения на стойност 1,940 млрд. лв., от които са одобрени 77 124 броя, за 1,709 млрд. лв.

Спрямо 30 ноември 2020 г. общият брой на одобрените искания от предприятия и домакинства се увеличава с 3 294, а брутният размер на одобрените задължения, обект на частния мораториум, намалява със 149 млн. лв.