Източна Европа си връща изгубените „мозъци"

 След десетилетие в Обединеното кралство Алексей Кирилов реши да напусне страната за по-малко от 24 часа. През март 2020 г., когато границите на Европа се затвориха, 31-годишният стратегически консултант беше изправен пред избор: да се затвори сам в скъп апартамент в Лондон или да се прибере в Чехия, по-близо до семейството си.

„Не планирах да се върна преди пет години или повече, а може би изобщо никога. Сега съм вкъщи и си мисля: защо не се върнах по-рано?", казва Кирилов пред The ​​Economist.

За почти една година пандемия от коронавируса той отвори собствен магазин в Чешката република. Временното завръщане стана постоянно. Кирилов не е единичен случай.

През 2020 г. Европа се сблъска с голям обрат в миграцията, тъй като търсещите работа в чужбина бяха принудени да се върнат у дома. Все още се изчислява точно колко са те.

По предварителни оценки 1,3 милиона румънци са се завърнали в Румъния. И това са три пъти повече хора, отколкото живеят във втория по големина град в страната.

Приблизително 550 хиляди българи се завърнаха в България. И това е значителна цифра за държава, в която живеят 7 милиона души.

За първи път от много години Литва отчита, че повече граждани се връщат, отколкото напускат.

Политиците в Източна Европа отдавна се оплакват от „изтичането на мозъци“, тоест от емиграцията на най-добрите специалисти в търсене на по-високи заплати на Запад. Сега пандемията променя икономиката и моделите на труда и ги връща вкъщи. Така започна „притокът на мозъци“.

Миграцията създава конфликт на интереси, в който, от една страна, има хора, които искат да подобрят собственото си благосъстояние, а от друга, има правителства, които искат те да останат в страната и да плащат данъци.

Българският автор Иван Кръстев отбелязва: „По-лесно е да се преместиш в Германия, отколкото да накараш България да функционира като Германия.“ Ето защо хората се държат така.

Дистанционната работа също променя ситуацията. Нова сива икономика обхвана Европа. „Белите якички" живеят в една държава, но тайно работят в друга (и плащат данъци там).

Често експатите* всъщност живеят у дома. Сега се предлага работа навсякъде по света, каза частен предприемач от Румъния. Но ако данъчните власти намерят такива сиви работници, те ще трябва да изберат: или да останат у дома, или да отидат да работят в друга държава.

„Сините якички" обаче нямат избор. Сервитьорите и чистачите, много от които са мигранти, не могат да работят дистанционно.

Около 700 000 чуждестранни работници избягаха от Лондон по време на пандемията, решавайки, че пейзажът на Темза не помага да си плащат високите цени на наемите, особено на фона на рязкото намаляване на възможностите за работа. Но за работниците с „бели якички" връзката между възможностите и географията значително отслабва. И това е друг фактор, който променя моделите на миграция.

Със съкращения от The Economist

*Експат е лице, което по една или друга причина не живее в страната си.