Красен Станчев: За циганите и техните врагове

В края на 2020 година изтeчe срокът на действие на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012–2020), накратко – НСИР. Този факт не е много известен на широката публика.

Но мнозина през октомври м. г. се възмутиха, че по време на обсъждането на върховенството на закона (а не на човека) в България депутатите от Европейския парламент споменаха и положението, и отношението към ромите.

Background

Уводът към НСИР насочва, че става дума за продължение на политическите замисли от Десетилетието на ромското включване (2005-2015 г.). Аз бях скептично настроен и публикувах трилогия, опитвайки се да внеса известен реализъм в политиките спрямо ромите и ролята им в съвременната история на България, анализирайки „Благодатната роля на „циганина” във времето на късния социализъм“, приносът му за прехода към капитализъм и значението му като културтрегер и политически деятел.

Без никакъв успех

Но НСИР имаше и има амбиции отвъд споменатото десетилетие. Например, да бъде част от националната програма за реформи (т.нар. „Европа 2020“), да „кореспондира с международни стандарти в областта на правата на човека и правата на лица, принадлежащи към малцинствата, към международни инструменти на ООН, отнасящи се до зачитане на правата на човека, към които Република България се е присъединила: Международен пакт за граждански и политически права, 1966 г. (в сила за Република България от 1970 г.); Международен пакт за икономически, социални и културни права, 1966 г. (в сила за Република България от 1970 г.); Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, 1966 г. (в сила за Република България от 1992 г.); Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените, 1979 г. (в сила за Република България от 1982 г.); Конвенция за правата на детето, 1989 г. (в сила за Република България от 1991 г.), и др.“

Този увод към стратегията всъщност заявява с известно преувеличение, че България от комунистическо време се е отнасяла добре с човешките права, независимо от раса, етнос, вяра и занятие.

По-важното е, че НСИР претендира да приложи поне три части от правото на ЕС: Директива 2000/43/ЕО, Директива 2000/78/ЕО и Хартата за основните права в ЕС. Те са условие за членство в Съюза. Хартата до 2009 г. не носи обвързващ характер, но след това има такъв.

Иначе казано, „циганският въпрос“ не е измислен от ирландските или северните леви, европейските либерасти, джендъри, соросоиди или социалисти в Европейския парламент. Нито пък от Брюкселски еврократи и колонизатори.

Еврократите през 2014 г. казват, че за периода 2014 - 2020 г. България ще получи общо 7,2 милиарда евро (по текущи цени), от които 5,1 милиарда евро от Европейския социален фонд (ЕСФ) и Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Най-малко 28,7% от тази сума ще бъдат изразходвани за ЕСФ, като поне 20% от тях ще бъдат насочени към насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността. Последната сума също може да бъде оползотворявана от политики, свързани с ромите.

Иначе казано, става дума за 2,9 милиарда лева за периода или по 417 милиона на година за социалното приобщаване и борба с бедността. Не само на ромите.

НСИР предполага, че ще се актуализира редовно с планове за действие и годишни отчети. Последният е от 2017 г. и е 1 215 страници. На практика никой не ги е чел, но те са много подробни и крайно неинформативни.

НСИР оставя впечатлението, че основният й замисъл е да създаде впечатление, че нещо се прави.

В новия План за възстановяване и устойчивост има много пропуски, но ромите вероятно са най-важният ведно с върховенството на закона. Тук няма скоро да има подобрения. Но планът постепенно ще обрасне със стратегии за ромите.

Затова аз ще се върна към опита си от началото на десетилетието на ромското включване и ще се опитам за разкажа политическите пристрастия спрямо ромите, ролята и мястото им в настоящия стопански живот и общите икономически и бюджетни ползи, ако повечето роми все пак се окажат част него.

Underground: страстите спрямо ромите през 2020

Еврократите отчитат в горните сметки, че ромите са над 10% от населението. Такава е оценката на Съвета на Европа. Според НСИ те са под 5%. Защото НСИ може да брои само онези, които се самоопределят като роми. 10 процента обаче е по-близо до реалността. Но не малка част от циганите предпочитат да не казват или не смятат, че са такива.

Така част от обществените страсти се превръщат в статистика.

На втория ден след обявяване на извънредното положение заради COVID-19 през март 2020 г. ромски квартали в София и поне четири други града бяха подложени на апартейд и караулно наблюдение без каквото и да било основание. А в Бургас една махала бе полята от въздуха с три тона дезинфектант сякаш там живеят бръмбари или скакалци.

Коментаторите на местния политически климат, с редки изключения, не обърнаха внимание на тези епизоди. Но ромите протестираха и международната преса оприличи техните възвания на тези от демонстрациите Black Lives Matter в САЩ.

За разлика от САЩ обаче, тук антициганските настроения се подклаждат от политици и активисти, а тяхната реторика се корени и търси от доста широко обществено подсъзнание. В него циганите са точно толкова мразени, колкото македонците са смятани за българи.

През 2018 г. Европейското изследване на ценностите под ръководството на проф. Георги Фотев (EVS) показа, че 66,6% от анкетираните не биха приели ромите като съседи. Това негативно настроение е общо за всички възрасти, образователни слоеве, религия и професионални групи (само работещите в НПО сектора са на противоположното мнение).

По-интересното е негативното отношение към политическата (електоралната) принадлежност: негативизмът спрямо циганите (над 65%) е по-силен сред избирателите на управляващата коалиция на ГЕРБ и Обединени патриоти – съответно 70,2 и 66,2%. Симпатизантите на ДПС и либералните партии извън парламента също са крайно отрицателно настроени спрямо ромите (съответно с 63,4 и 61,3%).

За сравнение – ето как пак според това изследване изглежда неодобрението към други малцинствени групи.

Последният доклад на Агенцията на ЕС за основните права (FRA), публикуван в края на септември 2020 г., обобщава информацията за подобни антицигански инциденти от целия Съюз: българският раздел е по-голям от разделите за други страни. Пред България е само Унгария.

България дежурно и без много разбиране на причини и факти е наричана от международните медии „най-бедната страна в Европа“. Но самочувствието на хората тук е различно. Както установи Изследователският център Pew през 2018 г., гражданите на България смятат, че (69% са на това мнение) са по-добри от повечето нации в Европа по отношение на културата, само гърците (89%), грузинците (84%) и арменците (83%) имат по-високо културно самочувствие от българите. Смята се, че всички останали са по-ниски от тези хора. Подобни на българите в това отношение са руснаците – 69%, босненците – 68%, румънците с 66% и сърбите – 65%.

С изключение на поляците (55%) и норвежците (58%), хората от всички останали европейски страни имат много по-скромна, безспорно реалистична и толерантна представа за това какво представлява съвременната им култура и за това какъв е техният собствен принос за нейното превъзходство: за всички тези страни илюзията за него е настроение на 40 или по-малко от 40% от населението.

През януари 2020 г. изследването на Алфа Рисърч и проф. Евгения Иванова потвърди установеното от EVS през 2018 г.:

• 82,3% от населението на България не би приело циганин като съсед или партньор,
• 97% не биха се съгласили да имат ром за „шеф“,
• 90,6% биха предпочели да нямат приятел ром,
• по-малко от 1% от българите биха се оженили за ром,
• повече от 47% предпочитат да не живеят в една и съща държава с циганите (въпреки че 51,2% приемат този факт).

Политическият резултат

На този фон не е случайно, че изпълнението на НРИС не е отчитано от 2017 г. Причината е в „реалната политика“.

Управляващата коалиция през 2017 г. няма общ подход към ромските въпроси. След изборите от 2017 г. водачите на патриотите смекчиха антициганизма в публичните си изяви и само от време на време излъчваха своето неглижиране и мълчалива омраза към ромите. Преди общинските избори през 2019 г. той се появи отново за кратко в медиите. И сега през втората половина на ноември м. г. възкръсна в контекста на обществения дебат за майчинството и детските надбавки.

Във всичко останало без НСИР поведението на правителството наподобява това на властта от края на 1980-те, когато тя се преструваше, че роми в България не живеят.

Планът за възстановяване за 2021 - 2025 г. не споменава ромите. Но е много вероятно това положение да се промени. Отново под въздействието на реалната политика и по повод изборите, и по повод техниката за достъп до програми на ЕС.

* Следва продължение. Текстът се публикува с любезното съгласие на г-н Красен Станчев без съкращения и редакторска намеса от cash.bg.