IT фирми: Задава се риск за събираемостта на приходите в бюджета

Въвеждането на софтуерна фискализация в търговските обекти крие сериозни рискове за събираемостта на приходите в бюджета, тъй като не може да бъде гарантирано, че всички транзакции ще бъдат регистрирани и информацията ще бъде предадена към НАП. 

За това алармират в писмо до изпълнителния директор на приходната агенция Галя Димитрова четирима от най-големите в страната производители на фискални устройства и специализиран софтуер - „Датекс“, „Тремол“ „Дейзи“ и „Елтрейд“.

Писмото е провокирано от предложението да се въведе софтуерна фискализация и слуховете, че ще се премахнат съществуващите фискални устройства, които гарантират съхранението и достоверността на информацията за оборотите, изпращана в НАП. 

Предвижда се те да се заменят с някакъв имагинерен софтуер и облачна структура на свързване на стандартни устройства, което до голяма степен създава условия за нерегламентирана намеса и модифициране на информацията, предавана към НАП, се отбелязва в писмото.

Според четирите компании в момента съществуващата система за отчетност в най-голяма степен гарантира интересите на фиска и финансовата отчетност на търговските обекти. В последния си вариант Наредба Н-18 е добър механизъм за събираемостта в бюджета. 

Ако се обезпечи цялостното й внедряване, тя ще гарантира по-висока събираемост и изключително висок контрол върху оборотите както на търговските обекти, така и на заведенията за обществено хранене и електронните магазини. 

Към настоящия момент са разработени и сертифицирани всички фискални устройства, обезпечаващи този процес. Разработени са и богато разнообразие от софтуери, обхващащи всички сфери на търговската дейност, а и голяма част са сертифицирани в съответствие с изискванията на Наредба Н-18. 

За да се довърши процесът, е необходимо да се обезпечи със законови и управленски средства внедряването на тези устройства и софтуер в търговската мрежа, за да приключи този процес и гарантира събираемостта, т.е. не са необходими абсолютно никакви допълнителни инвестиции, тъй като те са направени досега от НАП, от производителите на фискални устройства и от самите търговци. 

„Недоумение у нас буди фактът, че в работната група в НАП, която обсъжда темата „софтуерна фискализация“, не са поканени специалисти на „Борика“ АД, на „Информационно обслужване“ и др. В същото време като основни консултанти на НАП в медиите се назовават 3-4 собственика на малки софтуерни компании, които нямат опит в сферата на фискалното законодателство и чиито общи приходи са около един милион лева годишно. Те нямат съществен пазарен дял в страната, а непрекъснато се представят като представители на различни асоциации“, се казва в писмото.