Рами Малек: От „Бохемска рапсодия" до 007

Дълги години Рами Малек беше нещо като най-добрия таен жокер на Холивуд. След завършване на актьорското си следване той се появява главно в поддържащи роли в сериали като „Момичетата на Гилмор“ и „24“, както и във филми като „Night at the Museum“ и „Господарят“. Син на египетски имигранти, роден в Лос Анджелис, с тъмна къдрава коса и призрачни очи, през първите десет години от кариерата си e привличал внимание, но като цяло е летял доста под радарите...

Това се променя през 2015 г. с главната роля в успешния хакерски сериал „Мистър Робот“ (който приключи след четири сезона), за което Малек получиава наградата „Еми“. И по-късно, когато въплъщава певеца Фреди Меркюри в световния успех „Бохемска рапсодия“, той  не само спечелва „Златен глобус“, но и „Оскар“. 38-годишният актьор  се превръща в истинска суперзвезда.

Малек все още не е свикнал със светлините на прожекторите: „Ето защо се спъвам в публиката толкова често“, казва той през смях, визирайки неудобството, което демонстрира на сцената на „Оскар“ миналата година. И в интервюта той не е склонен да говори за себе си и  за връзката си с колежката си Люси Бойнтън.

Малек обича да разговаря за Джеймс Бонд и неговата загадъчна роля на злодея Сафин в новия филм от 007 „No time to die“.

Той си спомня за  първия „Джеймс Бонд“, който е гледал

„Това трябва да е било „Д-р Не“ или „Голдфингър“. Гледах всички стари филми за Бонд на дивана у дома с баща ми или със семейството си и те все още са ми  любими. Ярко си спомням и първата поява на Даниел Крейг в „Casino Royale“. Как скочи в този подвижен влак и след това oправи маншетите си - какъв готин момент! Разбира се, срещата с тази икона на киното беше чудеснa.”

„Мисля, че всички те, моето семейство, са все още шокирани от случилото се в кариерата ми през последните няколко години. За тях  си оставам малкият Рами отпреди. И в общи линии това съм аз и сега. Поне за мен е важно да остане същото.”

Дали се чувства като звезда?

„Какво означава това: звезда? На първо място, просто е много удовлетворяващо чувството, че успях да изпълня мечтата си като  актьор. Разбира се, това има и някои по-малко приятни последици, например, губите част от уединението си. Невинаги е лесно, но се уча да се справям все по-добре и по-добре. Защото не искам да пропускам да участвам в живота или да посещавам определени места от страх, че някой може да ме познае, да направи снимка или да подслушва разговорите ми. Но не мога да отрека, че понякога ходя малко по-бързо на публично място и навеждам главата си надолу.”

От една година това е по-необходимо от всякога. Все още ли е сюрреалистично да имаш „носител на Оскар“ след името си?

„Напротив, това  е много реално. Защото всеки ден си спомням, че това ми се случи, какво означава за мен и че тази чест не е въпрос на „разбира се". Привилегии като тази трябва винаги да се имат предвид.”

A дали си спомня  какво всъщност е мислил или чувствал тогава, при награждаването му с „Оскар"?

„Спомням си, че се срещнах с Леонардо ди Каприо предната вечер и го попитах дали има някакъв съвет за мен. За всеки случай, вече бях номиниран. Той каза, че трябва да съм възможно най-добре подготвен, защото на сцената е почти неизбежно да забравиш това, което искаш да кажеш. Всъщност се почувствах подготвен и в същото време и стреснат. И беше невероятно трудно да овладея коленете си да не треперят.”

Дали дължи ролята си във филма на „Оскар"-а?

„Не, щях да играя противника на Джеймс Бонд преди наградите на Академията. Познавам Барбара Броколи от няколко години. Тя беше фен на моя филм „Краткосрочен срок 12“ и искаше да ме опознае. Когато тя каза по това време, че определено трябва да работим заедно, никога не бих се сетил за филма за Бонд и в най-смелите си мечти. По-скоро като нещо малко, някаква игра или нещо подобно.

Въпреки това, когато за пръв път се срещнах с режисьора Кари Фукунага, дадох да се разбере, че нямам интерес да играя терорист с религиозна идеология. Без значение каква е религията. Като злодей в такъв филм обикновено сте отговорен за доста бедствия и, разбира се, че сте мразени от голяма част от публиката. Просто не исках децата някъде по света да гледат филма и автоматично да свържат действията на този човек с определена вяра или религия. Това беше просто важно за мен като син на коптски египтяни. За щастие нещо подобно така или иначе не беше планирано.”

Какво е очарованието на лошите във филмите на 007 както за публиката, така и за актьорите?

„Мисля, че нещата са много прости: Джеймс Бонд е много специален герой - и затова всеки, който може да го приеме, в крайна сметка трябва да бъде нещо специално. Най-добрите от тези противници са незабравими и по-големи от живота и все още не са се превърнали в шега или карикатура. И те дават на публиката тръпка - по цял свят.”

Вдъхновявали ли сте се от предшествениците си?