Предвижда се увеличаване на практиките и стажуването на учениците

В проекта на Стратегическата рамка за образованието, обучението и ученето в Република България за периода 2021-2030 г. са представени данните за функционалната грамотност и уменията на младежите между 15 и 29 години.

От тях се вижда, че у нас все още е сравнително малък процентът на младите хора, които имат някакъв вид професионална квалификация или документ, придобит от неформално обучение, въпреки че това би им дало по-големи възможности за реализация. Над 40% от младежите на възраст 15-29 г. споделят, че не са участвали в неформални форми на обучение, но биха го направили с удоволствие. Затова и проектът залага разнообразни мерки като програми за кариерно ориентиране в училищата, разширяване на извънкласните занимания, насочени към бъдеща професионална реализация, стимулиране активността на университетските кариерни центрове, подобряване на връзката между образование и пазар на труда чрез дуалното обучение и др.

От друга страна, България се развива с високи темпове по отношение на информационните технологии. 54% от младежите на възраст 16-24 г. разполагат с основни или над основните дигитални умения. Практически всеки младеж разполага с мобилен телефон (98%). Малко по-нисък е процентът на тези, които притежават компютър, като почти всички те имат достъп до интернет у дома. Повишаването на дигиталните умения е предпоставка за успешна професионална реализация и за развитие на конкурентоспособна икономика с висока добавена стойност.

България се утвърждава като водещо място на Балканите за бизнес компании от цял свят и поради факта, че голям процент от младите хора у нас владеят чужди езици на високо ниво. Доказателство за това са данните, че 92% от младите хора с висше или полувисше образование владеят чужд език. 66% от хората със средно образование и 67% от хората с основно образование се причисляват към тази категория, се посочва още в проекта. Над 80% от анкетираните млади хора споделят, че владеят английски език. 

Съответствието на образованието с нуждите на пазара на труда обаче продължава да бъде предизвикателство. Само 37% от младите хора са били на стаж или практика в хода на обучението си. Демографските тенденции и увеличаващият се недостиг на умения означават, че България трябва да инвестира повече в квалификацията на своята настояща и бъдеща работна сила. 

Младите хора проявяват критичност по отношение на методите на преподаване и учебната програма и смятат, че подготовката, която получават за своята бъдеща професионална и житейска реализация, е недостатъчна, а практическите часове в училище са малко, се казва още в документа. Проектът предвижда насърчаване на стажуването, както и популяризиране на програми за обмен и студентски стажове в държавната администрация.

Част от предложените мерки включват също: 

• Предоставяне на достъпна и адекватна информация за тенденциите на пазара на труда, търсенето и предлагането на конкретни професии, заплащането в различните сектори и изискванията на бизнеса;
• Стимулиране на бизнеса за създаване на програми за стажове, чиракуване или почасова работа на млади хора;
• Популяризиране създаването на повече „хибридни специалности” за придобиване на многоспектърни знания и умения.

Проектът на Стратегическа рамка за образованието, обучението и ученето в Република България за периода 2021-2030 г. е качен в портала за обществени консултации strategy.bg. Той представя основните приоритети в развитието на образователната система, както и конкретните дейности и мерки за тяхното изпълнение. Обсъждането продължава до 14 февруари.