Ограничаване ръста на кредитите очаква БНБ за 2021 г.

Ограничителните мерки заради пандемията от COVID-19, наложени през 2020 г. и особено през четвъртото тримесечие в страните от ЕС и в България, определят прогнозите за основните макроикономичеси показатели за страната през текущата и следващите две години. Затова макроикономическата прогноза, която прави БНБ на тримесечие, се доминира от това влияние. 

С удължаване на мерките до края на първото тримесечие на 2021 г. анализаторите на централната банка промениха предвижданията си от септември 2020 г. за размера на брутния вътрешен продукт. 

Според базисния сценарий на прогнозата реалният БВП на България ще се понижи с 4,4% през 2020 г. вместо обявените през септември 5,5%, което ще се определя главно от негативния принос на нетния износ и в по-малка степен от спад на частните инвестиции. 

Икономическата активност ще нарасне с 3,7% през 2021 г. и с 3,6% през 2022 г., като достигне годишното си ниво отпреди пандемията през 2022 г., се казва още в прогнозата на централната банка.

Според анализаторите растежът на БВП през 2022 г. ще се определя най-вече от положителния принос на частното потребление и на инвестициите в основен капитал.

Инфлация

Годишната инфлация в същото време се очаква да се понижи до 0,3% в края на 2020 г. (3,1% в края на 2019 г.) - без промяна спрямо септемврийската прогноза. За понижението на инфлацията спрямо декември 2019 г. допринасят всички основни подгрупи стоки и услуги, като забавянето е главно по линия на същественото понижение на цените на енергийните продукти в съответствие с низходящата динамика на международната цена на петрола на годишна база, прогнозират банкерите.

„Очакваме общата инфлация да се ускори до 2% в края на 2021 г. главно поради нарастването на цената на петрола и повишаването на инфлацията при вътрешните цени на храните, както и на базисната инфлация, след което догодина да се забави до 0,9% в условията на стабилизиране на международните цени на основни суровини“, се казва още в прогнозата.

Външна среда

Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели е изготвена според информация към 22 декември 2020 г. За изготвянето й са използвани допускания на Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд за развитието на международната конюнктура и за динамиката на международните цени на основни стокови групи. 

Едно от тях е, че наложените през четвъртото тримесечие ограничителни мерки в другите страни от ЕС и в България ще бъдат удължени до края на първото тримесечие на 2021 г., но негативният им ефект върху икономическата активност се очаква да e по-малък от този на мерките от пролетта на 2020 г.

Паричен сектор

През първата половина на 2021 г. се очаква депозитите на неправителствения сектор в банковата система да продължат да нарастват със сравнително високи темпове, прогнозират от БНБ. 

Основните фактори, които ще допринасят за тази динамика, са свързани с поддържането на спестявания от населението и бизнеса като предпазна мярка в условията на повишена несигурност за бъдещото развитие на макроикономическата среда.

При допускане за постепенно овладяване на пандемията се очаква от втората половина на тази година до края на 2022 г. растежът на депозитите да следва слаба тенденция към забавяне в резултат на предвижданото постепенно възстановяване на икономическата активност, намаляване на несигурността и съответно на спестяванията с предпазен мотив.

Тенденцията за висок приток на привлечени средства в банковата система обаче ще допринася за задържане на лихвените проценти по депозитите на достигнатите исторически ниски равнища.

През тази година се очаква забавяне на кредитния растеж в резултат от изтичането на частния мораториум върху плащанията по банкови кредити и допускането за изплащане на част от отсрочените заеми.

БНБ отново прогнозира, че с изтичането на удължения срок за отсрочване на задължения на клиентите на банките може да се очаква и увеличение на дела на необслужваните кредити в банковите портфейли, което вероятно ще повлияе за повишаване на лихвените проценти по новоотпуснатите заеми, както и за затягане на другите условия по кредитите.

Тези процеси, в съчетание със сравнително потиснатата инвестиционна активност в страната, ще ограничават растежа на кредита през тази година. С постепенното възстановяване на частното потребление и инвестициите се очаква темпът на нарастване на кредитите за фирми и домакинства да се ускори през 2022 г., но да остане по-нисък в сравнение с 2019 г., пише в анализа.