Финансирането на енергийно производство с газ от ЕИБ спира от 2022 г.

Президентът на Европейската инвестиционна банка д-р Вернер Хойер представи резултатите на банката за 2020 г., съобщава БГНЕС. „Меко казано, с газа е свършено", заяви той на пресконференция относно годишните резултати на ЕИБ, като подчерта, че Европа трябва да осъзнае, че бъдещето ѝ вече не е в изкопаемите горива. 

„Това е сериозно отклонение от миналото, но без край на използването на ненамаляващите изкопаеми горива ние няма да можем да постигнем климатичните цели“, добави той. 

ЕС се стреми да достигне нулеви емисии до 2050 г. и се очаква да приеме нова цел за намаляване на въглерода от -55% за 2030 г. Въпреки това газът остава сива зона, като Европейската комисия казва, че все още зависимите от въглищата държави членки на ЕС се нуждаят от помощ, за да се отдалечат от изкопаемите горива.  

ЕИБ планира да насочи 50% от своята дейност в подкрепа на климата и устойчивостта на околната среда, отпускайки 1 трилион евро за зелено финансиране до 2030 г., съгласно пътната климатична карта, публикувана през миналата година. Газът има ограничена подкрепа в пътната карта на ЕИБ за климата. Понастоящем само електроцентрали, отделящи по-малко от 250 грама въглероден диоксид на киловатчас, отговарят на условията за подпомагане съгласно правилата на банката. Намеренията на финансистите са да се продължи политиката на декарбонизация, като постепенно се премахне изцяло финансирането за изкопаеми горива още преди края на годината.  

До 1 януари 2022 г. ще бъде спряно финансирането за мащабното производство на топлинна енергия на базата на нефт, природен газ, въглища или торф, производство на петрол и газ в горната част на веригата или традиционна газова инфраструктура, обясни ЕИБ. Вместо това повече средства ще бъдат насочени към проекти за енергийна ефективност, проекти за възобновяема енергия, зелени иновации и изследвания, каза Хойер. 

Пътната карта очертава намерението на банката на ЕС да подкрепя както „зеления водород" (генериран от възобновяема електроенергия), така и т.нар. нисковъглероден водород, произведен от съоръжения за ядрена енергия или природен газ с технологии за улавяне на въглерод. 

Предишен анализ на Bankwatch показа, че между 2013 и 2019 г. ЕИБ е предоставила 4,7 милиарда евро публични пари от ЕС на компании с висок дял на въглища в производството на електрическа и топлинна енергия. „Тази вратичка в политиката трябва да бъде затворена, за да се гарантира, че ЕИБ вече не финансира климатичната криза, дори и косвено“, каза Анна Рогенбък, политически служител в CEE Bankwatch. 

Делът на финансирането от ЕИБ на климата и околната среда се е увеличил от 34% на 40%, което доближава банката до целта от 50%. „Постигнахме безпрецедентно въздействие върху климата, подготвяйки почвата за много повече. Но рискът от възстановяване от пандемията, което пренебрегва климата и околната среда, остава“, каза Хойер. „Борбата с изменението на климата не може да чака, докато пандемията приключи. Кризата с COVID не е причина да спрем да се справяме с климатичните и екологичните предизвикателства, пред които е изправено човечеството“, добави той. 

ЕИБ предупреждава, че има нарастваща инвестиционна дупка, което застрашава амбицията на ЕС за екологично възстановяване. Според доклад, който трябва да бъде публикуван днес (21 януари), 45% от компаниите в ЕС очакват да намалят инвестициите заради пандемията. „Европейският съюз е застрашен да загуби позициите си в световната конкуренция, ако не мобилизира повече пари за иновации“, каза Хойер.