Deutsche Welle: Стотици милиарди за ЕС звучи многообещаващо

Гигантският проектобюджет, предложен от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен за следващите 7 години, беше решителен и смел ход. Но каква част от него ще оцелее, след като 27-те страни членки се произнесат по предложението?

Нужно е всички те да одобрят единодушно комбинацията от Спасителен фонд и бюджет за реформи. През следващите седмици ще се водят тежки преговори за това кой какви дялове от препълнената хазна ще получи и при какви условия.

Финансов трик, удобен за всички

Фон дер Лайен твърди, че е обсъдила спешния антикризисен план с всички правителства и не се е натъкнала на съществена съпротива. Това може да се дължи и на факта, че европейците използваха един финансов трик - средствата във Фонда за възстановяване няма да се връщат от сегашните данъкоплатци, а от бъдещите поколения.

ЕС ще вземе кредити за 750 милиарда евро, които ще се връщат чак от 2028 г. нататък, и то за период от 30 години. Погасяването ще става с помощта на нови данъци, които на жаргона на ЕС се наричат „собствени средства“. Досега страните членки отказваха да разрешат на ЕК да събира значителни собствени средства, тъй като приходите от данъци създават власт. А никой в Европа не желае доброволно да се откаже от нея в полза на Брюксел.

Сметката ще плащат бъдещите данъкоплатци

С все още неуточнени данъци върху пластмасовите отпадъци, въглеродния диоксид и вредните за климата експортни продукти от трети страни Фон дер Лайен смята да събере парите за погасяването на дълга.

Всичко това обаче си остава само в сферата на пожеланията. Повече от сигурно е, че накрая сметката пак ще трябва да плащат страните членки, с други думи - бъдещите европейски данъкоплатци.

Или пък сметките са съвсем различни?! Дълговете, които ЕС за първи път смята да поеме в разрез с европейските договори, в действителност изобщо да не бъдат погасявани, а постоянно да се рефинансират и разсрочват. Този тип погасяване на дълга, при който членовете на ЕС няма да влагат собствен капитал, а само държавни гаранции, е най-елегантното решение за тях, защото така няма да се натоварят националните бюджети в момента.  

Предвид икономическата криза, породена от мерките срещу пандемията, е разбираемо, че ЕС прибягва до такова решение. Комисията и държавите членки обаче трябва честно да си признаят какво точно правят в момента. Вместо да ни залъгват, че дълговете ще бъдат върнати чрез някакъв неизвестен данък. Тогава може би ще си проличи и логиката, която Урсула фон дер Лайен заложи в името на програмата: „Следващо поколение Европа“.

Гаранция за дълголетие

Вероятно следващото поколение ще трябва да плаща за днешната криза. Към милиардните пробойни в националните бюджети това поколение ще получи в завещание и дълговете на ЕС. И ако нещата се развият по най-благоприятен начин - и някоя и друга разумна инвестиция в допълнение.

Но дълговете  сплотяват. Да се напусне един съюз с неизплатени дългове, за които са гарантирали всички, става на практика невъзможно поради това, че ще е прекалено скъпо за всеки, който би дръзнал. Така ЕС на практика си осигурява гаранция за бъдещо дълголетие.