Как коронавирусът преформатира опасно Европа

В историята на света с COVID-19 все още се намираме в началните глави и е твърде рано да преценим пълното въздействие на пандемията върху обществото. Но почти всеки гражданин на Европа може да разпознае няколко основни негативни тенденции, пробиващи си път на Стария континент. 


Деглобализацията

COVID-19 пандемията даде допълнителни аргументи на защитаващите по-високо ниво на национална или европейска независимост. Много преди вирусът да пристигне в Европа се говореше за „деглобализация“ и „прекрояване“ на веригите за доставки. Това отчасти произтече като резултат от водената политика: протекционистките ходове на Доналд Тръмп, които заплашваха международните вериги за доставки, и стремежът на Обединеното кралство за решителен Brexit.

Опасенията относно сигурността на доставките на лекарства, медицинско оборудване и компоненти за индустрията от китайски фирми нараснаха осезаемо.След като икономиката на Китай вече веднъж замръзна напълно, се засилиха настроенията, настояващи за национална или европейска автономия на веригите за доставки.


Затягането на границите

Европейският съюз укрепва външната граница на Шенген от 2015 г., когато броят на търсещите убежище в Европа надскочи всички очаквания. Някои правителства също въведоха проверки на границите в рамките на Шенгенското пространство, за да контролират заразата.

Притесненията за здравето засилиха подозренията към чужденците и през март страните от Шенгенската зона на ЕС затвориха външната си граница за несъществени пътувания. Появиха се още препятствия за свободното движение в рамките на Шенгенското пространство. 
В един момент правителствата ще овладеят вируса до голяма степен , но най-вероятно след това ще бъдат по-предпазливи в отварянето на границите. Посетители от места по света, където болестта все още върлува, няма да бъдат добре дошли, а тенденцията от политици, работещи да направят живота на нелегалните имигранти възможно най-труден, не губи силите си.

Мъртъв ход за зелените политики

Пандемията вероятно ще прати на заден план политиките, предназначени за овладяване на кризата с климата, и които целят да направят живота по-екологично съобразен. 

Повечето избиратели, чийто жизнен стандарт драстично намалява, няма да бъдат съгласни да понесат допълнителен удар върху работните места заради мерки за справяне с климатичните промени. Европейските лидери настояват, че плановете им за ограничаване на въглеродните емисии са спешни, но с настъпващата рецесия натискът върху зелената програма само ще се засилва.

Напрежение изток-запад

От няколко години насам разделението изток-запад поставя Унгария, Полша и понякога други централноевропейски държави в противоречие с останалата част от ЕС. Споровете са въртят около няколко горещи теми: справянето с нелегалните имигранти, при което някои страни отказват да приемат изобщо имигранти; въпросите за намаляване на въглеродните емисии, като източните страни желаят да продължават добива и използването на въглища; проблема с върховенството на закона, който Полша и Унгария често пренебрегват, и тук може да включим и независимостта на съдебната система и медийния плурализъм, от които страда и България.

COVID-19 просто разшири разрива. Централноевропейските държави се опасяват, че ще загубят пари от бюджета на ЕС за най-засегнатите от вируса южни страни. 



Нито един бурен не трябва да се толерира, ако не искаме да пропаднем под асфалта. Засилването на Европа в посока независимост на пазара ще намали ползите на интернационалната търговия между континентите. Затварянето на границите в рамките на Шенгенската зона, след като COVID-19 е под контрол, би постигнало много малко като антикризисна мярка. Когато Европа е изправена пред транснационални предизвикателства като икономическа криза, пандемия или изменение на климата, тогава нуждата от силни централни институции се усеща най-силно.