В. Григорова: Зелената сделка ще повиши дела на енергийнно бедните у нас

По данни на Евростат, българите са на първо място в ЕС по невъзможност да отопляват жилищата си. 30,1% от населението в страната е имало такъв проблем през 2019 г. Страната ни оглавява класацията от години. Проучването показва, че 26,7% от гражданите на Литва имат трудности в поддържането на топли домове. На следващите мяста са Кипър (21%), Португалия (18,9%), Гърция (17,9%) и Италия (11,1%). България е на четвърто място (7,5%) и по липса на съвременна тоалетна, душ или баня след Румъния (22,4%), Литва (8,7%) и Латвия (7,7%). 11,6% от българите изпитват проблеми с течовете от покрива, влажните стени и подове или дограмата, сочат резултатите. С дърва и въглища се отопляват 54% от българите.   

Ваня Григорова, икономически съветник в КТ „Подкрепа“, коментира за БНР, че тази класация не е изненадваща, а още през 2016 г. е правен анализ на енергийната бедност. "Стандартно България е на първо място по дял на хората, които не могат да отопляват домовете си. Една от причините, според енергийните специалисти, е това, че у нас твърде слабо е разпространено централното отопление. Чудесно знаем неудовлетвореността на българските граждани от Топлофикация, но за съжаление не разбираме колко ключова е тази услуга, за да можем да повишим броя на хората, които могат да се отопляват адекватно", каза Григорова.  

Тя подчерта, че проблемите в топлофикационните дружества допринасят сериозно за високото недоверие към тях и за сериозния дял от хората, които се отказват доброволно от услугата.  

Григорова сподели личният си опит, че отоплението с парно е в пъти по-евтино, когато обаче съседите не са се отказали от него. "В противен случай то става неефективно. Когато услугата е компрометирана – през формули, които потребителят не разбира, или се налага да плаща парно на недобросъвестен съсед – тогава тази услуга не е толкова евтина", отбеляза тя. 

При прилагането на Зелената сделка в България делът на енергийнно бедните ще нарасне многократно, смята Григорова. Това ще бъде едно от основните ни предизвикателства в следващите няколко години, когато бъдат затворени мините на "Марица-изток". Токът, произведен от ТЕЦ-овете, представлява между 40% и 60% от енергийния микс на страната, припомни тя, като допълни, че  цената му е най-ниска след тази на тока, произведен от АЕЦ и затварянето няма как да не се отрази на общата цена.