Ще могат ли моретата да хранят човечеството след ядрена война

"В случай на ядрена зима производството на храни в световен мащаб рязко ще спадне. Учените са проучили как ще се отрази това на риболова", пише австрийското издание Der Standard.

В момента девет държави притежават ядрено оръжие. Според Международната кампания за ликвидация на ядреното оръжие, те заедно имат около 13 400 единици ядрени оръжия, като най-много от тях принадлежат на САЩ и Русия.

Около 4 хиляди ядрени оръжия са готови за използване по всяко време, а 1,8 хиляди от тях могат да достигнат целите си в рамките на няколко минути.

Катастрофалните последици от ядрената война са изследвани неведнъж. Известно е, че в пряко засегнатите региони щетите няма да бъдат ограничени до смърт, разрушения и радиация.

Мащабното използване на ядрени оръжия ще доведе до изпускане на големи количества сажди в земната атмосфера, които ще се разпространят в нея и ще блокират потока слънчева светлина към земното кълбо. В продължение на много години температурите ще спаднат, количеството на валежите ще намалее, обемът на селскостопанската продукция ще се свие рязко.

Но колко ще пострадат моретата от ядрената зима? Ще може ли човечеството да компенсира загубата на храна с помощта на риболова и така да премине през трудните години?

Този въпрос е проучен от изследователи от екипа на Ким Шерер от Автономния университет в Барселона. За своето проучване, публикувано в научното списание PNAS, учените са моделирали шест различни сценария на ядрена война между САЩ и Русия или Индия и Пакистан и са оценили възможните последици от глобалното охлаждане върху биомасата в моретата.

Както би могло да се очаква, в годините след ядрена война рибните запаси ще намалят рязко. В най-лошия сценарий, при глобална ядрена война между САЩ и Русия с хиляди атомни експлозии, намалението може да е с 30%.

В локална война между Индия и Пакистан, в която ще бъдат използвани „само“ няколкостотин ядрени оръжия, рибните ресурси ще намалеят с поне 4%. Ако инфраструктурата позволи, глобалният риболов може да бъде увеличен за кратък период от време, за да попълни недостига на селскостопански продукти.

Но в рамките на 1 - 2 години след катастрофата загубите за риболовството ще са неизбежни. Следователно ще бъде възможно да се компенсира само много малка част от намаленото селскостопанско производство.

Въпреки това загубата на морска биомаса може да бъде значително смекчена, пишат авторите на изследването. Защитата на моретата и предприемането на устойчиви мерки срещу прекомерен риболов през годините до ядрена война, ще доведат до съвсем различен резултат.

Така с помощта на риба ще бъде възможно да се заменят около 40% от нуждите от протеини, които сега се покриват от производството на месо.

"Устойчивият риболов, според учените, ще помогне за облекчаване на глобалните хранителни кризи", коментира Der Standard.