Черноморието ни - сред най-замърсените водни басейни в света

Замърсяването на българското Черноморие с микропластмаса е сходно с това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие – едни от най-замърсените водни басейни в света. Това показва първото по рода си изследване на водите на българското Черноморие, проведено като част от кампанията „Свободни от пластмаса“ - инициатива на „Грийнпийс-България“ за намаляване на замърсяването с пластмаса, съобщава БНР. Теренното проучване е проведено през август 2017 г. съвместно с активисти и доброволци на Greenpeace. Крайните резултати са събрани в подробен доклад, публикуван през 2020 г. в научното списание Science direct. 

Изследването е проведено от ветрохода на Greenpeace „Rainbow Warrior III“ в района между Бургас и нос Калиакра. Автори на изследването са двама биолози от отдел „Водни екосистеми“ на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН - д-р Стефания Клайн и д-р Димитър Беров. Данните, събрани от учените показват, че микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър. Такива нива са подобни на тези в Балтийско и Северно море.  Най-голям дял от микропластмасите във водата имат влакната – вероятно остатъци от въжета и мрежи. Замърсяването с микропластмаси е най-силно в района на нос Калиакра и при устието на река Камчия, показва още изследването. 

Замърсяването с плаващи морски отпадъци в българската акватория на Черно море е съпоставимо с това в румънската, или в тихоокеанските води по бреговете на Чили. Количествата плаващи отпадъци са най-големи в района на Варна и нос Емине.  
Общото морско замърсяване на Черно море е разделено на няколко категории: изкуствени полимери (пластмаси), гума, текстил, хартия или картон, обработено дърво и метал. Резултатите показват, че най-висок дял имат пластмасите (90 – 100%). Установено е, че пластмасата за еднократна употреба никога не изчезва напълно, отбелязват учените. Опаковки и чаши, които веднъж са попаднали в морската вода, остават в нея стотици години, дори и да се разпаднат на микропластмаса. 

„До този момент не беше правено такова проучване на българското крайбрежие. Данните за замърсяване бяха очаквани и се виждаха с просто око - опаковки, боклуци от кораби, шишета, найлонови торбички. Ние открихме количества между 60.3 и 93.8 броя плаващи отпадъци на квадратен километър водна площ. Впоследствие сме правили подобни проучвания и резултатите са подобни и през 2018 г. и през 2019 г. По-големи концентрации на плаващи отпадъци намерихме в района на Варна и устието на река Камчия, това също беше очаквано", разказва за БНР гл. ас д-р Димитър Беров.  

"Черно море няма добър обмен на водите – единствената му връзка със световния океан е през Босфора. То е затворено море, но не е по-замърсено от други морета и в сравнение с други водни басейни в южна Азия и тихоокеанското крайбрежие, където населението е няколко милиарда души и боклукът, който се генерира от хората там е в пъти повече. Но фактът, че Черно море е затворено, означава, че всяко замърсяване остава завинаги в него", казва още д-р Беров. 

По отношение на нуждата от такива изследвания, ученият отбеляза: „Нашите изследвания изискват всеобхватни проучвания, това са скъпи начинания, които трябва да се финансират добре – трябват апаратури, кораби, обучени екипи, в това отношение сме доста назад от други европейски страни. Изведнъж се оказа, че в България са нужни специалисти по вирусология, имунология, молекулярна биология, а пък доказани в тези области колеги отдавна работят в чужбина".

"Държавата се сеща, че трябва да финансира дългосрочно изследвания за наука, когато е вече късно. Например за Черно море институциите се сещат, когато има екологична криза или локално замърсяване. Това не е устойчива политика за наука“, каза още д-р Беров.