Ще се чувстваме много по-добре, използвайки три надеждни инструмента

Терапия

Защо се чувстваме по-добре, след като разкажем на друг човек за нашите проблеми?

Терапията като цяло се е доказала много добре. У повечето хора, които са на терапия повече от няколко месеца, се подобрява самочувствието, имат по-малко симптоми на тревожност или депресия. Освен това, колкото по-дълго хората използват терапията, толкова повече ползи тя носи. Изследванията доказват ползата на терапията. Тя работи. Тя помага на хората.

Но има и нещо странно: все още не се знае защо тя работи.

В психологията има безброй форми на терапия.

Всяка от тези техники предлага специфична рамка и своя собствена философия. Всяка от тях има уникален поглед върху човешкия ум и свой собствен подход към борбата с патологията и психичните заболявания.

Като се има предвид, че има толкова много подходи към терапията, преди няколко десетилетия изследователите основателно започват да се интересуват кои методи на лечение са най-ефективни, кои работят. Затова те провеждат стотици експерименти, за да определят кои лечения дават най-добри резултати. И отговорът със сигурност ще ви изненада.

Всичко работи.

И това е невероятно. Което означава, че без значение колко теории сме изложили през последните 150 години, съдържанието на самата терапия не е толкова важно. И много изследвания показват, че е толкова полезно да общувате с аматьори, колкото и с професионалисти. По този начин е възможно не само техниката, но дори и квалификацията на терапевта да няма голямо значение.

Важното е просто да се даде възможност на човека редовно да ходи някъде и да говори за проблемите си на друг, който ще слуша внимателно. Стойността на терапията не е в самата терапия. Това е контекстът. Това е средата.

Водене на дневник

Защо се чувстваме по-добре, записвайки всичките си безумни мисли?

Ако по-голямата част от стойността на терапията е просто да влезете в стая и да обсъдите критично собствените си мисли, идеи и емоции, не е ли възможно да го направите по други начини? Не може ли просто да се обадите на приятел?

Разбира се, много хора правят това. Но има и друг начин, който не е толкова очевиден.

През по-голямата част от човешката история записки са водени не заради психичното здраве или от грижа за себе си. Образованите хора са правили това, за да си помогнат да мислят. Едва през 60-те и 70-те години на миналия век психолозите започват да разглеждат идеята, че воденето на дневник може да има терапевтичен ефект.

Мнозина започват да експериментират със своите пациенти. Изследванията показват, че воденето на дневник наистина е много ефективно за подобряване на психичното здраве и самочувствие. Много терапевти и консултанти днес активно насърчават своите клиенти да водят дневник в допълнение към сеансите си.

Ползите за психичното здраве от воденето на дневник вероятно отразяват ползите от разговорната терапия - има нещо мощно в изразяването на вашите мисли и чувства. Това по някакъв начин подкопава властта им над вас.

Но нека покопаем малко по-дълбоко. Защо вербализацията на нашите мисли и чувства по някакъв начин намалява влиянието им върху нас? Имам теория.

Медитация

Защо започваме да се чувстваме по-добре, когато седим на пода и броим вдишванията си?

Спомням си първата си медитация. Странна „източна духовна“ измислица, която учителят реши да ни покаже. Беше краят на 90-те, а тогава медитацията беше все още екзотика, странно нещо, предназначено само за хипита и мистици. Никой от моите познати не я възприемаше сериозно.

Двайсет години по-късно медитацията стана мейнстрийм. Понастоящем се практикува в заседателни зали, конференции, семинари, затвори, училища и църкви. Приложенията за медитация се разпространиха и се превърнаха в индустрия за милиарди долари. Днес медитацията е не само нещо нормално, но и модерно.  

Досега говорихме за това как действа терапията, защото вербализирате мислите и чувствата си (като по този начин разхлабвате хватката им) и получавате неосъждаща обратна връзка от другия човек. Воденето на дневник работи по подобен начин - позволява ви да изразявате мислите и чувствата си и след това да им отговаряте, без да ги осъждате.

Бих казал, че медитацията е ефективна, защото прави същото, с изключение на вербализацията.

Философът Артур Шопенхауер пише, че съзнанието се състои от две части: субект и обект. Помислете за субекта като за „виждащ“, а за обекта като за „виждан“. И двата аспекта са необходими в съзнанието - винаги има нещо „наблюдаващо" и винаги нещо „наблюдавано“.

Като правило ние сме субект на нашето съзнание, а обектът е нещо външно. Тази клавиатура, на която пиша в момента, е обект на моето съзнание. Храната, която ще ям за вечеря, също е обект на моето съзнание. Телефонният звън е обект на моето съзнание.

Докато „аз“ - това е субект, а нещо външно е обект, всичките ми мисли, чувства, импулси и желания се комбинират в някаква нематериална субективност, известна като „аз“, която не се анализира или разглежда. Тази неизследвана тема често се нарича „его".

Само като се фокусираме върху себе си и превръщаме мислите и чувствата си в обект на съзнанието, можем да ги различим и да ги разглеждаме в перспектива.

„Хм, днес съм тъжен, но не го осъзнaвах." Това, което някога е принадлежало на субекта (моето чувство на тъга), сега се превърна в обект на моето съзнание и следователно се отдели от мен. Сега мога да се отнасям към тъгата си, сякаш не съм аз. Мога да попитам защо съществува, с каква цел е полезна за мен? Така се сформира самосъзнанието.

И така, какво е общото между терапията, воденето на дневник и медитацията?

Това са техники, които ни помагат да трансформираме това, което обикновено е субект на нашето съзнание, в обект на съзнанието.

Това е всичко.

Това са три инструмента за развиване на самосъзнание и освобождаване от егото. Терапията прави това с помощта на някой внимателен човек, който ни кани да изразим своите мисли и чувства. Дневникът ви насърчава да пишете за вашите мисли и чувства. Медитацията ни учи да наблюдаваме мислите и чувствата си така, сякаш са отделени от нас самите.

Ето как да се чувствате по-добре. Превърнете субекта в обект. Превърнете неявното в явно. Преместете вътрешното навън. Преминете от субективно към обективно.

И тогава, когато нашите мисли, чувства и импулси са отделени от нашия Аз - нашето его - можем да решим дали искаме да ги задържим, да се съединим с тях или просто да се разделим.