Какво храни вярата в конспирации?

75% от жителите на държавите от Западните Балкани вярват в една или повече конспиративни теории за COVID-19. Това показва проучване на общественото мнение, публикувано от експертната група "Балканите в Европа" и Европейския фонд за Балканите, цитирано наскоро от БГНЕС. Като основна причина за широкото разпространение на конспирациите е посочено недоверието в държавните институции и политиците.  

Според представителното изследване на "Тренд", проведено в началото на ноември по поръчка на в. "24 часа", 52% от българите, смятат, че коронавирусът е изкуствено създаден, а за 40% от населението вирусът дори е биологично оръжие, създадено с цел да се намали населението на планетата. 21% обвиняват Бил Гейтс за пандемията и допускат, че той "чипира хората заедно с ваксините и така ги контролира". Всеки четвърти пък е убеден, че изобщо няма коронавирус - това е световна измама. 

Впечатление прави, че резултатите от изследването не зависят от възраст, образование, ниво на доходите или друг признак - сред привържениците на конспирации има млади и стари, богати и не толкова, високо образовани и почти невежи, граждани и селяни. Авторите и на двете изследвания посочват, че между вярващите в конспирации няма разлики по социално-демографски профил, което е наистина тревожно. 

"Няма нищо по-страшно в психологически аспект от това, да живеем с чувството за неизвестната опасност. Народопсихологията е един пласт, а зад нея се разиграват много общочовешки процеси", предупреди още през лятото психоаналитикът д-р Огнян Димов. Излиза, че за странните твърдения по повод коронавирусите, ваксините, 5G технологиите, луната и световният заговор за ликвидация на българщината не са виновни нито лошото образование в последните години, нито ниските доходи, нито скептичната натура на нашенеца.  

Конспиративните теории не са изключителен български феномен, но в последната година намериха особено благоприятна почва у нас. Защо се случва това? Изследователите подозират, че има редица психологически механизми, много от които са резултат от еволюционни процеси, които допринасят за тези вярвания. 

Според Вирен Свами от Уестминстърския университет, вярващите в конспирации са хора със сравнително ниско самочувствие, които нямат усещането, че могат да правят свободен избор. "Ако вие знаете истината, а другите не, това е начин да се утвърди собственото ви чувство, че сте независим играч. За вас е успокояващо, че имате собствено проучване, дори и ако това проучване е погрешно. Вие се чувствате добре", казва Вирен Свами. 

Всяка криза - икономическа, политическа или здравна, както и природните бедствия, са реални заплахи, които засилват чувството за несигурност и безсилие. Учените са установили, че в такива ситуации на тревожност се активира част от мозъка, наречена амигдала (или бадемовидно тяло). Накратко тя може да бъде описана като център за откриване на заплахи и обработка на страх, гняв и други емоции. Свързана е и с преоценката на събитията и спомените. С нея се свързват някои заболявания от аутистичния спектър, посттравматични състояния, фобии, депресия, нарколепсия и шизофрения.  
Пол Уолън, учен в Дартмунт Колидж, който изучава амигдалата, казва, че тя активира скокообразно останалата част от мозъка, като ускорява аналитичната дейност. Т.е., тя прави преоценки на информацията, в опит да се създаде съгласуван и разбираем разказ, за да разберем какво точно се е случило, какви заплахи все още съществуват и какво трябва да се направи. Резултатът от тази трескава дейност на мозъка е генериране на нови разкази, които нагнетяват параноя след извънредни и шокиращи събития.   

На практика, наличието на информация и достъпът до нея нямат никакво значение за това, дали и доколко ще се разпространи една конспиративна теория. Тенденцията да се обръща внимание само на доказателства, които подкрепят това, в което вече вярваме, е добре документиран и общ човешки недостатък. През 2006 г. политолозите Brendan Nyhan и Jason Reifler наричат това явление "ефект на обратния огън". Те доказват, че усилията да се развенчае неточна политическа информация може само да направи хората по-убедени, че невярната информация е вярна, отколкото ако не се полагаха усилия за опровергаването ѝ. 

Дали и доколко ще повярваме в една конспиративна теория зависи всъщност от нашите собствени нужди. И по специално от три от тях: нуждата от разбиране и съгласуваност на действията ни, нуждата от контрол върху обстоятелствата и нуждата да се чувстваме специални (или базовата потребност от принадлежност). Такива открития предполагат, че конспиративните вярвания могат да възникнат като вид защитен механизъм. Когато хората се чувстват в неравностойно положение, те са мотивирани да намерят начини да засилят усещането си за значимост. Обвиняването на другите и свързването със злонамерени заговори предлагат изкупителна жертва и това подобрява начина, по който вярващите в конспирацията гледат на себе си. 

Според учените, типичният "конспиратор" обикновено е на "губещата" страна на политическата сцена, има по-нисък социален статус поради доходи или етническа принадлежност, преживял е социално отхвърляне и е предубеден към определени „вражески“ групи. Вярата в конспиративни теории се развива в един разрушителен цикъл - отрицателните чувства допринасят за вярата в конспирации, но вярата в конспирации води до негативни чувства. Тя подкопава доверието на хората в тяхното правителство, техните лидери и техните институции, намалява доверието в науката и изследванията. Конспиративните вярвания са мотивирани от желанието да се разбере, да се упражни контрол и да се чувстваме социално свързани, но води до засилване на чувството на объркване, изолация, безсилие и самота.