Кое ни кара да бъдем щастливи

Но изследванията на учените показват, че тези стереотипи далеч невинаги са верни, пише vedomosti.ru.

Щастието няма нищо общо с възрастта, обяснява психологът Марина Мелия пред руското издание. Разбира се, в младостта емоциите са много по-ярки и силни. С възрастта те притъпяват, но в действителност връзката между положителните и отрицателните емоции не се променя. Щастието също така няма нищо общо с интелигентността и дори здравето влияе на чувството ни за благополучие само донякъде. Човекът е адаптивно същество и може да се чувства доста щастлив, дори ако не е в отлично здраве.

Връзката между щастието и финансовото състояние е много добре проучена тема. Нашето чувство за благополучие, без съмнение, зависи от това доколко са удовлетворени основните ни нужди от храна, облекло, подслон, медицински грижи, образование за децата. Но щом достигнем приемливо ниво на задоволяване на тези потребности, по-нататъшното нарастване на материалното ни благосъстояние не води до увеличаване на степента на щастие.

50% от способността ни да се чувстваме щастливи е генетично обусловена от способността на тялото ни да произвежда „невротрансмитери на щастието“ – допамин, серотонин, окситоцин, ендорфин и т.н. Още около 10% се определят от външни обстоятелства като икономическа криза или епидемия, и обратно, печелене от лотарията или приятна изненада. А останалите 40% зависят от това как изграждаме живота си –изборите, които правим, нашите взаимоотношения с другите хора, целите, които си поставяме, и резултатите от усилията ни.

Клишираните параметри на успеха, като материална обезпеченост, социален статус, семейно положение и други атрибути на „щастието“, могат да ни доведат до задънена улица. Получавайки всичко това, въпреки всичко можем да открием, че сме си останали дълбоко нещастни хора.

По думите на Мелия, щастието се определя от комбинация от три фактора: „искам“, „мога“ и „трябва“. Това са нашите реални желания, нашите възможности и увереността, че някой се нуждае от нашата дейност. 

Уви, нашите желания често се оказват смазани под камара от родителски изисквания, дълбоко вкоренени стереотипи на средата, поучения на псевдоморализатори и рекламата, изливаща се от всички страни. Едва когато се освободим от тяхната тежест и разберем какво точно искаме всъщност, можем да съчетаем факторите „искам“ и „мога“. Тогава остава да се уверим, че резултатът от нашата работа е необходим на хората, че това не е безсмислено занимание.

Поставяйки си пред себе си значима цел и инвестирайки енергия в нейното постигане, ние получаваме емоции и преживявания, които ни носят вдъхновение, изпълват живота ни със смисъл, правят го светъл, вълнуващ и истински щастлив. Единството на трите фактора „искам, мога и трябва“ внася в живота ни хармония и ред, отваря перспективи и ни носи положителни емоции. Това именно е и усещането за щастие.