Нараства износът на българско вино за Япония

Като цяло по-малко количество българско вино е изнесено през 2019 г. в сравнение с 2018 г., но на по-висока цена, според изнесените в „Аграрен доклад 2020” данни. Общото количество на реализираното в чужбина българско вино за миналата година  възлиза на 25 050 хил. литра, което е спад със 7,3% спрямо предходната година. За сметка на това средната цена на експортираното вино се е увеличила със 17%, до 1,40 евро/литър, затова стойността на изнесеното вино е достигнала 34 952 хил. евро или ръст от 8,5% в рамките на година.

Основният пазар за българските вина и през 2019 г. продължава да бъде Европейският съюз, където са реализирани общо 20 297 хил. литра (81% от целия износ). Най-големите количества за поредна година са били насочени за Полша – 10 144 хил. литра, което представлява 50% от общия износ за ЕС.

Многократно увеличение на годишна база има при доставките за Хърватия, Словакия, Латвия и Италия, докато чувствително намаление се наблюдава при Франция (с 91,2%).

Износът за трети страни през 2019 г. бележи ръст от 30,2% в сравнение с предходната година, възлизайки на 4 753 хил. литра. Около една трета от това количество е реализирано в Русия. Налице е също така значително увеличение на експорта на вино за Япония (с 49%), за Казахстан и за някои африкански държави като Кот д’Ивоар, Бенин и Нигерия.

По отношение на вноса доставките на вино от ЕС нарастват с 13,2% на годишна база, до 6 842 хил. литра, което представлява 75,8% от общия внос за годината. Традиционно най-големи количества са внесени от Франция, Испания и Италия, като и при трите държави се отчита увеличение спрямо 2018 г., достигащо до 72,4% при италианските вина.

Прави впечатление сериозният ръст през годината на вноса от Обединеното кралство и Унгария - от около два пъти и половина и съответно над девет пъти. 

От трети страни през 2019 г. са внесени общо 2 179 хил. литра вино – с 13,3% по-малко спрямо предходната година, главно поради спад на доставките от Северна Македония с 33,3%. В същото време вносът от други основни доставчици сред страните извън ЕС като Нова Зеландия и Чили се увеличава съответно с 15,9% и 13%.