Съвети за стартъпи в несигурни времена

Има какво да научим от водещите предприемачи, опериращи в нововъзникващите пазари извън Силициевата долинa. Там те отдавна са изправени пред недостиг на капитал, липса на критични ресурси и редовни макроикономически трусове. Техните стартиращи компании са по-близки до камилите, отколкото до еднорозите - те могат да се адаптират към множество климатични условия, да процъфтяват, когато времената са добри, но също така могат да оцелеят без храна и вода с месеци в най-суровия климат в света. За да се съобразите с този нов пейзаж, където оцеляването в никакъв случай не е гарантирано, отговорите не са в Силициевата долина, а се крият в гърбиците на глобалните предприемачи.


Стартъпите „камили” оцеляват, защото се подготвят за най-лошото и дори компаниите на по-сигурни пазари могат да научат много от „камилите”, докато се подготвят за неочакваното.

Моника Бранд Енгел, съосновател на Quona Capital, водещ инвестиционен посредник на нововъзникващ пазар, веднъж предрече идващата мода: „завършването на нула е новото черно“. Това не само е интелигентна стратегия на места с оскъден рисков капитал, но също така може да очертава разликата между оцеляване и неуспех в случай на силен трус. 
Стартъпите „камили” контролират разходите и начисляват справедлива стойност за своите продукти, така че растежът им се изгражда на стабилни основи. Тези два елемента поддържат стартъпите „камили” в рамките един хвърлей от устойчивостта и допринасят за отговорен растеж на компаниите. Някои компании като Mailchimp и Basecamp избраха изобщо да не поемат рисков капитал. Най-интелигентните стартъпи „камили” събират капитал с определена стратегия за растеж и набират само необходимата сума.
    
„Не слагай всичките си яйца в една кошница.”

В случай че една част от бизнеса ти поеме сериозен удар, стартъпът „камила” трябва да има други стратегически възможности, към които да може да се обърне. Често това означава многообразие от гледна точка на продукт, география или клиент. В Силициевата долина стартъпите работят като комари, с един-единствен фокус. Стартъпите „камили” често вземат по-стабилна финансова стратегия, отразяваща сложността на собствените екосистеми, чрез изграждане на диверсификация в продуктовата си кошница. 
 Компанията VisionSpring, глобално социално предприятие, което предлага очила на бедните, има три бизнес направления: продажби на търговци на едро, продажби чрез посредници и директни продажби (в партньорство с местни организации с нестопанска цел за разпространение). Активна е на шест пазара. Това на практика означава, че има осемнадесет предприятия, всяко едно на различно ниво на зрялост и мащаб. По-зрелите подкрепят другите и ако един пострада, останалите остават.
 Една от причините, поради която тази стратегия за стартиране невинаги е подходяща, е трудното изграждане на бързорастящи компании и огромното количество усилия и всеотдайност, които трябва да се отделят. Изграждането на един стартъп е достатъчно времеемко занимание, а стартирането и разпространението на множество проекти едновременно създава условия за посредственост във всеки един от тях. Следователно урокът не е за самоцелно диверсифициране по някакъв случаен начин. По-скоро става въпрос за изграждането на „стратегически портфейл", когато е необходимо.

Естествено, в бизнеса няма „тайни“ за създаване на успешни стартъпи и шансът е също голям фактор. Стартъпите „камили”, обаче, очакват несигурността и по този начин увеличават вероятността си да оцелеят в дългосрочен план.