Кой е Дядо Коледа?

Една популярна коледна легенда гласи, че Дядо Коледа с веселата си усмивка, топчест нос и червено палто е създаден от Coca-Cola. Това, оказва се, не е съвсем така, или по-точно съвсем не е така.  

Известно е, че първообразът на добрия старец е свети Николай. Легендата разказва, че някога живял беден мъж с три дъщери, който нямал пари за зестра и затова не можел да ги омъжи. Св. Николай пуснал една нощ през комина му кесия, пълна със злато. Кесията паднала в чорапа на най-голямата дъщеря, който бил закачен да се суши на камината. На следващата вечер това се повторило, а кесията паднала в чорапа на средната дъщеря. На третата вечер бащата решил да залови благодетеля и зачакал край огъня. Така видял Николай, но той го помолил да запази тайна, защото не искал да привлича вниманието на хората. Оттогава всеки, който получел анонимен подарък, споменавал св. Николай и се надявал, че подаръкът е от него. Свети Никола става епископ много млад и остава в историята като благороден, щедър, дълбоко религиозен и посветен на църквата човек. Дарява цялото си богатство на бедните и онеправданите. 

Светецът придобива популярност през Викторианската епоха, когато писатели, поети и художници преоткриват старите истории. Много преди да бъде измислена безалкохолната напитка обаче, свети Николай е носел червена епископска роба. По време на Викторианската епоха той е изобразяван в най-различни цветове, но червеното винаги му е било любимо. 

През 1809 г. в САЩ е публикувана „История на град Ню Йорк”, където е описана традицията за почитането на свети Николай, пристигнал в Ню Йорк от Холандия. Всяка година в деня на свети Николай на улицата изнасяли дървена статуя на светеца и пеели песни. Това вероятно е бил първообразът на днешното празнуване на Коледа в градска среда. 

1821 е годината, в която нюйоркският печатар Уилям Гилей публикува стихотворението „Санте Клаус". Образът на Дядо Коледа още повече се избистря, защото той е изобразен като човек, облечен в кожи и каращ шейна, теглена от северен елен. 

През 1823 г. е публикувано прочутото стихотворение „Посещението на свети Николай“ или „T’was the Night before Christmas“, за което д-р Клемент Кларк Мур твърди, че е писано за децата му. В него Мур описва светеца и деветте му елена, като им дава известните и до днес имена.  

През 1841 г. с Дядо Коледа се случва още нещо за първи път. Той оживява. Продавачът Джон Паркинсон наема мъж, който да се облече като добрия старец и да се покатери по комина от външната страна на магазина му във Филаделфия. Това е първият опит, в който образът на Дядо Коледа се използва с комерсиални цели.  

През 1863 г. сп. Harper's Weekly публикува илюстрация на св. Николай от Томас Наст, в която изобразява собствената си представа за Дядо Коледа. Той му добавя дълги мустаци и брада, които също ще станат неизменна част от имиджа на добрия старец. Малко по-късно Жорж Уебстер пише стихове, в които посочва, че жилището му е на Северния полюс. До 1886 г. Наст непрекъснато рисува милия старец, като разработва серията от рисунки „Дядо Коледа и неговите произведения”. В тях той е показан в неговата работилница като създател на приказни играчки.  

За Коледата на 1885 г. печатарят от Бостън Луис Пранг пренася в Америка английския обичай за изпращане на поздравителни картички. Новото тук е, че те са с лика на Дядо Коледа. Стига се дотам, че в края на XIX век образът на добрия старец е навсякъде. Изобразяват го висок или нисък като елф, дебел или слаб, с облекло от кожи или в костюм с червен, син, лилав или зелен цвят. 

Така постепенно всеки добавя по нещо в образа му, докато стигне до наши дни. По-точно до 30-те години на миналото столетие, когато Coca-Cola възлага на чикагския художник от шведски произход Хадон Сънблом да създаде печатни реклами с образа на Дядо Коледа.  Художникът използва за прототип свой приятел, който е търговски пътник.  
Излиза, че добрият старец е типичната градска легенда - родена от мълвата, разпространена от нея и допълвана при всяка възможност, докато образът стане толкова плътен и достоверен, че да заживее свой живот. Независимо от претенциите на компания-гигант или забравен художник. Децата все така ще го очакват в празничната нощ и дано никое от тях да не остане разочаровано!