Бензиностанциите: нов държавен капитализъм

Завръщането на държавата в изцяло частен сектор е нов етап от държавния капитализъм, който вече не просто прахосва пари, а иска да хване юздите на икономиката.

Два са основните казуса с горивата – контрабандата и конкуренцията и цените на горивата. Обаче с години се бяга и от двете теми. Видима е разликата в третирането на двете основни акцизни стоки в страната – цигари и горива.

Контролът върху цигарите е тотален. Събират се празни опаковки в цялата страна и се изчислява размерът на нелегалния пазар на всеки три месеца, полицаи и митничари стоят по фабриките и преглеждат всеки камион, въведе се точна „трак енд трейс” система, която следи всяка една кутия цигари по пътя й от фабриката, през търговците и крайния потребител.

Но при горивата този въпрос е сложен. Преди две седмици задължиха „Лукойл” да лицензира като отделни данъчни складове шестте си бази по протежението на продуктопровода между Бургас и София и да има отделни измервателни уреди за всеки от тях. Същият продуктопровод, чийто лиценз беше временно отнет през 2013 г. от Ваньо Танов. Докато постепенно се затяга контролът на горивата обаче, държавата тръгна да решава втория казус – конкуренцията и цените на горивата.

Мотиви за основаването на държавни бензиностанции

Публично обявените мотиви за създаване на Държавна петролна компания, която да оперира данъчни складове и бензиностанции, означават, че съществува проблем с конкуренцията на пазара на горива и държавата не е в състояние да осигури нормалното му функциониране. Не се установява картел, не се налагат санкции, нито се търсят нормативни решения за отваряне на достъпа до данъчните складове. 

Държавата просто влиза на пазара по най-грубия начин, като се опитва да донесе конкуренция чрез присъствието си. В това е и парадоксът – да чакаме държавният капитализъм да осигури повече избор и свобода за потребителите. 

В следващите 1-2 години създаването на държавна петролна компания по консервативни оценки ще струва минимум 100 млн. лв. Проблемът обаче не е само в разходите за изграждането на държавните бензиностанции. По-големият проблем ще дойде, когато държавният капитализъм се развихри с тяхното управление.

Ниските цени

„Евтините” държавни бензиностанции могат да прехвърлят тежест от клиентите към данъкоплатците. Предлагането на „ниски цени” най-вероятно би довело до трупането на загуби, които публичният сектор да покрива. Точно това правят всички държавни компании и в момента. И това е добрият вариант, тъй като има и много по-негативен.

Няма никаква гаранция, че държавните бензиностанции ще могат да предложат по-ниски цени на широк кръг клиенти. Цялостната услуга, която отива много отвъд сипването на бензин, най-вероятно ще е далеч от стандартите на големите играчи на пазара. Държавата не е много добра в спечелването на пазарен дял на конкурентни пазари, напротив – тя успява да губи пазарен дял дори на наглед гарантирани пазари. Ограниченият пазарен дял, както и огромният потенциал за злоупотреби – вижте например историите с горивото в БДЖ, силно ще лимитират възможността да се продава по-евтино.

Конкуренцията на пазара

Ако големият проблем е при данъчните складове, няма логика да се търси решението му в изграждането на държавни бензиностанции и хрантутенето на нова порция държавни капиталисти. Съществуват много възможни решения за данъчните складове и дори КЗК посочва такива. Една част от тях са свързани с мерки за ускоряване на процедурата по лицензиране на нови складове, тоест условия за по-бързо навлизане на пазара. Друга е свързана с възможността за двустранни споразумения и съхраняване на продукти в съседни държавни от ЕС. Трета би била с разписването на правила за отворен достъп до съществуващите данъчни складове. Това са по-пазарни решения, които заслужават внимание.

Ако нищо от това не може да проработи, чак тогава идва идеята за изграждането на държавни данъчни складове. Те обаче носят рискове – няма причина да вярваме, че държавата няма да се провали и в тази дейност, а и биха изисквали сериозни инвестиции с публични средства. Това е единственият смислен дебат в темата с конкуренцията при горивата – как да се реши темата с достъпа до данъчните складове. Строежът на бензиностанции с публични пари едва ли ще донесе ползи за потребителите, но ще гарантира тежест за данъкоплатците.