ЕС: Откъде ще дойдат средствата за възстановяване?

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен запази „въпросите за джакпота“ за себе си до последно: Колко пари иска Комисията да осигури за възстановяване на европейската икономика след кризата? Колко от пакета ще са заеми и колко безвъзмездна помощ? И коя държава колко пари ще получи от пакета за възстановяване? 

Едва в сряда следобед общият обем, който Фон дер Лайен иска да наложи, стана ясен. Сравнително ясно е и как трябва да изглежда пакетът за реконструкция.

Колко пари струва програмата?

Мобилизират се 750 милиарда евро. 500 милиарда евро от тях ще постъпят като безвъзмездни помощи и 250 милиарда евро под формата  заеми.

Какво има в пакета за възстановяване?

Пакетът, който Комисията предлага, е нещо повече от фонд за възстановяване. Той е поискан от канцлера Ангела Меркел и президента на Франция Еманюел Макрон. 

Инициативата се състои от три стълба, от които фондът е само една част, макар и много голяма. 

Първият стълб е свързан с финансирането на самото възстановяване и около 80 процента от средствата в пакета ще влязат в него. 

Вторият стълб е предназначен да използва частни източници на средства в подкрепа на компании и важни проекти. 

Третият стълб е осигуряването на пари за „уроците на кризата“.

Как Комисията възнамерява да се справи с реконструкцията?

Ядрото на първия стълб е споменатият фонд за възстановяване. Той има за цел да предостави пари на разположение на регионите и индустриите, особено засегнати от кризата. За тази цел държавите членки на ЕС следва да създадат национални програми, в които да вземат предвид основните цели на ЕС, като например опазването на климата и цифровизацията. Те имат за цел да надградят „Европейския семестър“, в рамките на който Комисията дава на държавите конкретни препоръки за икономическа политика година след година, които досега държавите игнорират с относителна лекота от година на година. По някакъв начин Комисията се опитва да изгради мост между призива на Северна Европа за ясни условия за разпределяне на средствата и отхвърлянето на непопулярните „брюкселски условия", каквито са съществували по време на финансовата криза в Южна Европа. Комисията на ЕС трябва да проучи плановете, а всички държави членки трябва да имат думата.

Според какви критерии парите трябва да постъпват към държавите членки?

Комисията иска да разпредели парите по чисто икономически критерии. Става въпрос за това с колко се е увеличила безработицата като цяло или младежката безработица в частност след кризата или колко дълбока е рецесията. Не на последно място целта е диверсификация на икономиката. Държави като Хърватия или Гърция вече не трябва да остават толкова зависими от туризма, както преди. Доколко една държава членка е засегната от корона кризата, не трябва да има значение. Въпреки това, тъй като е ясно, че югът ще се възползва значително повече от фонда за възстановяване, Комисията също иска да увеличи структурната помощ и помощта за развитие на селските райони като част от първия стълб на пакета, което би трябвало да е от полза най-вече за източноевропейците.

Как Комисията възнамерява да стартира инвестиции и да помогне на частни компании?

Във втория стълб на пакета има три програми за това. Първо, планът Юнкер, който оттогава е преименуван на EU Invest, трябва да бъде увеличен. Второ, трябва да има подобна програма за насърчаване на ключови технологии като фармацевтичния сектор. Трето, Европейската комисия иска временно да помогне на компаниите да укрепят базата си на собствен капитал. Всички програми работят на един и същ принцип. Европейската комисия поема основния риск по подразбиране на проектите със сравнително малка сума, което ги прави привлекателни за частните инвеститори.

Защо капиталова помощ изобщо?

Сравнително ясно е, че проблемите с ликвидността, които много компании имат от по-рано, също водят до проблеми със собствения капитал. С новата програма Европейската комисия реагира на факта, че много страни просто не са в състояние да помогнат на своите компании. Германия е отговорна за половината от всички държавни помощи, предоставени досега, следват Франция и Италия с дял под 20 процента, Испания вече е финансирала само 4 процента като „номер четири“. Комисията не купува акции в компании. Това би довело и до конфликти, тъй като тя в крайна сметка отговаря и за контрола върху правителствените програми. Парите, предоставени от ЕС, се управляват от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), като се казва, че частните дарители инвестират.

Ами „уроците от кризата"?

Третият стълб е предимно за увеличаване на съществуващите програми за научни изследвания или съдействие в съседство. Има и нова здравна програма. Целта е да се увеличи способността на ЕС да реагира по-бързо при съпоставими кризи, но и да осигури пари за съхранение на медицински материали и тестове.

Откъде трябва да идват парите за пакета за реконструкция?

Европейската комисия иска да вземе заеми от финансовите пазари за финансиране на пакета. Те трябва да имат срок до 30 години. За да може Комисията да направи това, страните от ЕС трябва да отговарят за бюджета на ЕС с повече пари от преди. Горната граница за това трябва да се увеличи от 1,2 процента на 2 процента. Държавите вече няма да трябва да плащат пари в бюджета. Те биха дали само гаранция, че ще бъдат отговорни за емитираните облигации, ако е необходимо.

Как Комисията възнамерява да изплати дълга? Има ли нови данъци в ЕС?

Ако тя предава набраните средства на финансовите пазари като безвъзмездни средства, разбира се, нищо няма да  се връща обратно. Така че има три варианта за изплащане на дълга: намаляване на разходите в бюджета на ЕС, увеличаване на националните вноски и създаване на нови източници на доходи за ЕС. 

Комисията избира третия вариант: предлага цял пакет от нови източници на доход: нов европейски данък за големите компании, данък за ограничаване на емисиите на въглероден диоксид, средства от търговия с емисии за авиацията и корабоплаването или цифров данък. Нищо от това не може да бъде разрешено в обозримо бъдеще. 

Какво ще кажете за забраната на дълга на ЕС?

Комисията счита, че е намерила правна основа да заобиколи забраната на дълга на ЕС в условията на дълбока криза. Всъщност член 310.1 от Договора за ЕС ясно гласи: „Бюджетът трябва да бъде балансиран по отношение на приходите и разходите.“ Членове 352 и 122 обаче са в противоречие с това. Член 352 гласи: „Ако действията на Съюза изглеждат необходими за постигане на една от целите на договорите и ако в договорите липсват правомощия за това, Съветът действа единодушно по предложение на Комисията и със съгласието на Европейския съюз." Парламентът има съответните правила. Член 311 гласи: „Съюзът осигурява необходимите средства за постигане на целите си и за осъществяване на своите политики. Вземете решение в процедурите на договорите в духа на солидарност между държавите членки относно мерките, подходящи за икономическата ситуация.“ Дали това е достатъчно, е силно противоречиво. Европейският съд ще трябва да изясни въпроса.

Каква роля играе многогодишният бюджет на ЕС за 2021 - 2027 г.?

Многогодишният бюджет на ЕС представлява основата на пакета за възстановяване. Комисията иска да използва своите доказани програми и механизми за разпределение на парите. Предложението на Комисията за това, което дойде от 2018 г., е малко над 1 трилион евро, трябва само да се коригира леко. Парите, особено от структурните фондове, обаче трябва да постъпват по-рано от предварително планираното за стимулиране на икономиката. Съответно по-малко пари ще останат през последните години на финансовия период от 2021 до 2027 г.

Кога трябва да бъде готов пакетът за реконструкция?

Пакетът изисква не само единодушното одобрение на държавите членки, но и одобрението на Европейския парламент. За да могат да набират пари на финансовите пазари, както е планирано, националните парламенти също трябва да се съгласят. Така че препятствието е високо. Въпреки това Комисията планира да започне емитирането на облигации в началото на следващата година. Така че няма много време - внимателно формулирано - за споразумение. Комисията се надява, че преди лятната ваканция, ако има такава през тази година, страните от ЕС ще постигнат споразумение на специална среща на върха през юли. Не е сигурно дали това ще успее. В крайна сметка, поради противоречивите интереси, беше изключително трудно да се постигне споразумение само относно многогодишния бюджет на ЕС за 2021-2027 г. По някакъв начин Комисията залага, че натискът от кризата ще формира споразумение.

Какво ще се случи до началото на 2021 г.?

Комисията възнамерява да преодолее разликата чрез осигуряване на средства от бюджета за 2020 г. за трите стълба на пакета за възстановяване от 1 септември. За тази цел бюджетната рамка 2014-2020 г. трябва да бъде вдигната впоследствие. Това също изисква единодушно гласуване от държавите членки и съгласието на Европейския парламент.

Ами върховенството на закона?

Както беше предвидено по-рано, разпределението на средствата от бюджета следва да бъде обвързано със спазването на принципа на правовата държава. Това е насочено предимно към Полша и Унгария. Комисията възнамерява да разшири този принцип върху пакета за възстановяване. Остава да видим дали тя ще надделее. Председателят на Съвета на ЕС Чарлз Мишел вече е направил големи отстъпки на Полша и Унгария по този въпрос по време на провалената среща на върха преди кризата през февруари.

Фон дер Лайен се опитва с пакета да задоволи интересите на всички държави членки, доколкото това е възможно. Неслучайно предложението й е много по-близко до Меркел и Макрон, отколкото до „икономическата четворка“. Последната се опитва да убеди преди всичко чрез свързване на разпределението на средствата с ясни планове за реформи.