Пакистанските текстилни работници се борят за права

Според твърдения, полицията в Карачи миналата седмица стреля по стотици невъоръжени текстилни работници, протестиращи пред фабрика, доставяща деним за световни модни марки.

Работници, като 35-годишния Абдул Базит, твърдят, че са били пресрещнати от полицията с палки пред фабрика, в която са уволнени повече от 15 000 работници от началото на пандемията от коронавирус. Според Насир Мансур от Националната профсъюзна федерация някои работници са били съкратени без писмено предизвестие.

Работниците скандираха лозунги за по-добри условия на труд и заплати в момента на пристигане на полицията. Затварянето и загубата на работни места и спирането на нормалния ваканционен бонус, който дава възможност на селските мигранти да се придвижват у дома преди празника на Айд, отбелязващ края на Рамадан, оставиха много от демонстрантите на ръба на отчаянието.

Базит, който работи във фабриката, в която се проведоха протестите, заяви пред The Guardian, че не е получавал заплата от март. „Ние сме несигурни работници и можем да бъдем уволнени по всяко време", каза той.

Подобно на много други работници, Базит няма пряк договор с фабриката, което го прави уязвим. Той помага за издръжката на семейство от седем души срещу заплата от 17 500 рупии (89 британски лири) на месец, но този Айд не успя да празнува с близките си в Ларкана, родния му град, на шест часа път. „Цената на транспорта се повиши и аз живея ден за ден", каза Базит.

В Пакистан хиляди текстилни работници се борят срещу принудителните съкращения и месеци неплатени заплати, тъй като задълбочаващата се икономическа криза, причинена от COVID-19, намалява възможността на работниците да издържат семействата си в петата най-населена страна в света. Текстилната индустрия е вторият по големина работодател в Пакистан след селското стопанство. Близо 9% от БВП на Пакистан - и почти 70% от износа на страната - идва от тази индустрия.

„Повечето от собствениците на текстилни фабрики използват коронавирусната криза, за да уволнят работници - заяви трудовият активист Фарук Тарик. - Кризата вече беше на лице, но пандемията само я ускори.“

През март премиерът Имран Хан призова компаниите да не уволняват работници по време на блокирането, подчертавайки, че милиони работници са изложени на по-висок риск да умрат от глад, отколкото от COVID-19. Провинция Синд издаде директиви, забраняващи съкращения на работници и създаващи спешен фонд за работници. Пандемията нанесе удар върху износа на текстил, който се изпраща предимно в САЩ, Китай, Великобритания и Германия.

Фабричното производство се забави драстично в цялата страна, тъй като световните модни марки намаляват или премахват поръчките. Това доведе до опустошителна криза за пакистанските доставчици и за работниците, които живеят с ниски заплати. 

Съобщава се, че в Лахор стотици текстилни работници са организирали стачка миналата седмица срещу неплащането на заплати в множество фабрики, а активистите твърдят, че собствениците на фабрики третират работниците като заменима стока. Миналата година „Хюман Райтс Уоч" разобличи пакистанските фабрики за облекла в жестоки нарушения на условията на труд, включително неплащане на минималната заплата, налагане на часове за неплатен извънреден труд и пренебрегване на медицински отпуск или адекватни почивки на работниците.

Малко от работниците обаче разполагат със средства, за да водят дела в трудовите съдилища. „Те са извършвали тези нарушения и преди, но това е било под масата - каза Тарик. - Нарушенията на трудовото законодателство бяха изложени по-открито по време на тази криза.“