Задълбочаваме двустранните икономически взаимоотношения с Япония

Възможности за задълбочаване на двустранните икономически взаимоотношения между България и Япония обсъдиха министърът на икономиката Лъчезар Борисов и японският посланик Н. Пр. Хироши Нарахира, съобщиха от пресцентъра на Министерството на икономиката.

По време на срещата е разгледана възможността за участие на България в изложението ЕКСПО 2025, което ще бъде в Осака, Япония. Японският посланик изтъкна, че страната ни е традиционно позната сред сънародниците му с маслодайната роза, българското злато, киселото мляко и Кото Ошо, но би искал двете страни да разгърнат взаимния си потенциал и да си сътрудничат и в други области. 

В тази връзка министър Борисов изтъкна, че сферата на търговията, стартъпите, ИКТ сектора и автомобилната индустрия носят големи възможности за взаимодействие. Той подчерта, че България е особено заинтересована от привличането на японски инвеститори в производството на електромобили и батерии. 

Икономическият министър сподели също, че Министерството на икономиката и Българска агенция за инвестиции (БАИ) предлагат много атрактивен пакет от мерки в подкрепа на своите инвеститори и че за тях е приоритет привличането на японски партньори.

Министър Борисов направи предложение да бъде учредена Българо-японска бизнес асоциация, която би могла да се реализира и онлайн. „Активизирането на деловите контакти и обменът на бизнес делегации са изключително важни за нас, като следва да използваме максимално възможностите на новите технологии в настоящата ситуация и да реализираме подобни обмени и контакти и виртуално“, допълни той.

По предварителни данни, двустранната търговия за първите осем месеца на 2020 г. е на стойност 140,3 млн. щ.д. Българският износ за този период възлиза на 39 млн. щ.д., а вносът ни от Япония е 100,8 млн. щ.д.

За 2019 г. стокообменът възлиза на 210.7 млн. щ.д., регистрирайки спад от 2.5% на годишна база. Износът ни за Япония за този период възлиза на 56.5 млн. щ.д. (ръст от 11.4% спрямо 2018 г.). Вносът от Япония отчита спад от 6.7%, достигайки 154.2 млн. щ.д. Намаление има при почти всички водещи стоки по вноса, включително пътнически автомобили и части за тях, медицински инструменти и др.