Доц. Околийски: Българите подценяват опасността от коронавируса

„Конспиративното мислене получава доста висок резултат в България - ние сме една от страните, в които то е най-широко разпространено. От юли насам са се увеличили съществено вярванията в тайни организации, а схващането, че политиците не споделят своите мотиви, е широко разпространено.“ Това каза пред БНР доц. д-р Михаил Околийски, представляващ Световната здравна организация (СЗО) в България. 

Той огласи данни от последния трети етап на изследване на общественото мнение, направено по поръчка на СЗО. Изследването се опитва да събере валидна информация за начина, по който българите гледат на вируса, мерките и ваксините и проследява развитието на гледната им точка към пандемията. То е проведено сред 1000 души и е представително за страната. Околийски го определи като опит за комуникация на риска, основана на научни доказателства – нещо, което по думите му липсва в България. 

Намаляващото доверие към правителството и премиера рефлектира и върху доверието към техните послания, отбеляза Михаил Околийски. Българите се чувстват разколебани по отношение на това какви мерки да спазват, къде са границите на човешките им права, какво могат да изискват от властимащите като медицинска услуга, като тестуване, като подкрепа - това се размива и дава основа за спекулации. 

Хората в България смятат, че тази пандемия е раздухана от медиите, което той определи като доста интересно, защото мнанието на специалистите е, че за проблемите трябва да се говори, да има информация, за да знаят хората как да реагират. Може би не се уцелва златната среда – да се поднасят валидни факти, без обаче човек да има усещане, че плува в „леплива инфодемична среда“, изтъкна доц. Околийски. Тази граница е свързана и с професионализма на коментиращите, които би трябвало да се придържат към области, в които имат познания, за да не олекват посланията. Хората у нас вече се научиха да различават кога някой наистина е специалист в областта си и кога говори "по принцип", добави той.  

Според изследването на СЗО, хората у нас имат доверие основно в националните медии –  частни и държавни, и то се покачва за сметка на социалните медии, инфлуенсърите и всички, които се опитват да манипулират общественото мнение в някаква посока. Министерството на здравеопазването се разглежда все по-рядко като източник на информация и това според Околийски е свързано „с медийната им политика, която може би се нуждае от преосмисляне“.  

Предишните етапи на изследването са от юли и септември. По време на втория етап 37% са заявили, че няма да се ваксинират. Сега се отчита лек тренд на намаляване – 35% декларират, че не биха си поставили ваксина. Загубилите част от благосъстоянието си и от психическата си устойчивост се увеличават. От пролетта до сега те рязко са се увеличили, което е тревожно, коментира Михаил Околийски. „Хората се притесняват за бъдещето си. Губят финансови активи“, каза той. В такъв момент е трудно да се вдъхне надежда, още повече, ако човек се е сблъскал със системата и е станал потърпевш от дефицитите ѝ.  

На базата на опита от успехите и провалите с Covid-19, нашето общество би следвало да заяви следващо ниво на дебати с властите, категоричен е доц. Околийски, за да може нещата, които се полагат по Конституцията, по заявката на една европейска здравна система, да бъдат осигурени. Въпреки средствата, които се наливат в здравната система, достъпът не е добър, каза той, като сподели и личния си опит от дὸсега с болестта. 

"Виждам във ваксината не ултимативното спасение, а една възможност нещата да не се задълбочат като здравен проблем", подчерта още Михаил Околийски. Хората подценяват опасността от коронавируса, смята той, и допълва, че те „живеят в някакво вертиго“. 

Идват празници, а празнуването може да се превърне много бързо в тъгуване по загубата на близък човек, предупреди той. Ако ние сме си намалили бдителността по отношение на вируса, той не е - вирусът е много устойчив, много коварен, намира си вратичка да влезе в една човешка група и да опустоши както здравето, така и сърцата на хората с дългосрочни последици за психиката, допълни представителят на СЗО у нас.