Астрономите се сбогуваха с легендарния радиотелескоп Аресибо

Вторият по големина радиотелескоп в света се срина преди броени дни, съобщи lifeglobe.net. 900-тонната платформа на обсерваторията Аресибо изпращаше и приемаше радиовълни и бе закачена във въздуха на височина 140 метра. Легендарният телескоп рухна заедно с върховете на трите околни опорни кули. Моментът на срутването на телескопа попадна случайно на видео, заснето с дрон.

Видеото на катастрофата показва, че всичко започва, когато кабелите, свързващи висящата платформа с една от кулите, се скъсват. По-рано през август беше прекъснат спомагателният кабел на същата кула, а през ноември беше прекъснат един от основните кабели.

Националният научен фонд, на който принадлежи Аресибо, бързаше да разглоби телескопа, тъй като бе ясно, че е възможен пълен колапс на телескопа. По ирония на съдбата платформата падна, преди инженерите да постигнат значителен напредък в процеса на демонтажа. 

По думите на Джонатан Фридман - научен сътрудник в обсерваторията Аресибо от 1993 г. насам, срутването приличало на грохот от земетресение, влак или лавина. Видеото, заснето от близката диспечерска кула, показва как платформата пада рано сутринта в 7,54 ч. местно време. Кабелът е бил поддържан от малък мост, чрез който инженерите имаха достъп до платформата.

На заден план се вижда върхът на кулата, където кабелите се скъсват, а след това и самият процес на падане. В следващия момент върхът на друга счупена кула се търкаля по склона вляво. На отделно видео, заснето с дрон, се вижда, че срутването е в резултат на прекъсването на кабелите. В този момент дронът извършва проучване над платформата на телескопа, тъй като наблюдението с дронове е ключов източник на информация за инженерите, които се опитваха да изготвят план за демонтирането на телескопа, преди той сам да падне.

Поради високия риск от срутване на платформата никой не е допуснат да се доближи до нестабилната конструкция след съдбоносното прекъсване на кабела в средата на ноември. Околностите около телескопа и трите кули бяха отцепени, за да няма пострадали при евентуално срутване.

„Черната ивица" в живота на Аресибо започва още през август, когато спомагателният кабел с дебелина 3 инча излезе от гнездото на една от трите опори на телескопа и се вряза в антената. В панелите се образува пробойна с височина 30 метра.

Прекъсването на главния кабел през ноември е втората авария с телескопа. Последващата инженерна оценка тогава показа, че оставащите кабели могат да се скъсат по всяко време.

Доколкото конструкцията стана твърде нестабилна, се оказа невъзможно тя да бъде ремонтирана без риск за техниците. Ето защо Агенцията NSF реши да се сбогува с Аресибо,  като извади от експлоатация най-емблематичния радиотелескоп в света. Сега се възлагат големи надежди  на гигантския Магеланов телескоп, който в момента все още се строи.

Удар за търсенето на извънземен живот

В продължение на 57 години Аресибо преследваше опасни астероиди в близост до Земята и търсеше признаци на извънземен живот. По време на половинвековната си служба легендарният радиотелескоп откри първата планета извън пределите на нашата Слънчева система.

През 1974 г. Аресибо предаде най-мощното радиоизлъчване, което Земята някога е изпращала за връзка с потенциални извънземни същества. През 2016 г. той откри първите повтарящи се бързи радиовълни: загадъчни космически сигнали, които учените сега считат, че идват от угаснали вече мъртви звезди.

Масивните сателитни чинии - антени на Аресибо, разположени във вдлъбнатина на дъното на пуерториканските джунгли, отразяваха радиовълните от космоса.

Директорът на Лабораторията по обитаване на планети в Университета в Пуерто Рико Абел Мендес заяви, че загубата на телескопа нанася сериозен удар върху търсенето от човечеството на радиовълни от други форми на живот. „Аресибо и китайският сферичен радиотелескоп с петстотинметровата апертура (FAST) бяха „двете големи очи" на Земята в радиоастрономията. Изгубвайки Аресибо, ние загубихме възможността да следим денонощно слабите източници на радиосигнали", каза Мендес.

Другите обекти на Националния научен фонд - Националната радиоастрономическа обсерватория в щата Вирджиния и обсерваторията Грийн Банк, Западна Вирджиния, биха могли да поемат събирането на някои данни от Аресибо, но те не са толкова чувствителни към слабите радиосигнали, както беше легендарният радиотелескоп. Учените са единодушни, че Аресибо беше една от най-добрите обсерватории в света.