Кое мляко е най-екологично?

Кое мляко е най-екологично?

Със задълбочаването на глобалните екологични проблеми, те се превръщат във все по-съществен фактор за избора на потребителите. Млякото е особено противоречива стока, що се отнася до зелените сертификати. На пазара вече има много възможности - но коя е най-добрата? 

Кравето мляко е най-лошият вариант от екологична гледна точка. Емисиите на метан от млекопроизводството показват, че кравето мляко произвежда три пъти по-интензивно парникови газове, отколкото която и да е растителна алтернатива. За производството на чаша краве мляко всеки ден в продължение на една година са нужни 650 кв. м земя - колкото два тенис корта, показва проучване на Оксфордския университет, публикувано през 2018 г. Това е около девет пъти повече, отколкото всяка от растителните алтернативи. Освен това отглеждането на животни изисква значително по-големи количества вода.

Бадемовото мляко също не е добър вариант. За производството само на една бадемова ядка са необходими 12 литра вода. Според същото проучване на Оксфорд за една чаша ядково мляко са необходими 130 литра вода. Това е повече, отколкото всяка друга млечна алтернатива.  Вторият негативен довод са пчелите - всъщност бадемите са почти 100% зависими от пчелите. Ако има достатъчно пчели, 90 до 100% бадемови цветя на дърво могат да се развият в ядки. Това кара някои фермери да „внасят" пчели, за да опрашват растенията им. За съжаление, повечето от пчелите преселници (около 70% от тях) загиват и не оцеляват до следващия сезон.  

Въпреки че оризовото мляко е широко използвано като евтина и достъпна млечна алтернатива, то предлага много малко като хранителна стойност или като полза за околната среда в сравнение с други възможности. Според проучването на Оксфорд оризът произвежда повече емисии парникови газове, отколкото всяко друго растително мляко. Това се дължи на големите количества тор, които замърсяват водите, и на множеството бактерии, които живеят в оризовите насаждения.  

Кокосовите орехи изглеждат добра алтернатива предвид това, че за отглеждането им не е необходимо много място, а и не се нуждаят от много вода. Те обаче изискват тропически климат. Натискът за задоволяване на глобалното търсене води до експлоатация на работниците и унищожаване на тропическите гори. Особено силна е тази тенденция във Филипините, Индонезия и Индия.  

Соевото мляко също има привлекателен профил по отношение на земя, вода и парникови газове. Основният му недостатък се крие във факта, че повечето соеви насаждения са разположени в САЩ и Бразилия, като последната страна е  виновна за предприемането на проблемни практики на обезлесяване за отглеждане на реколтата. Всъщност огромни  участъци от дъждовни гори в Амазония са изгорени, за да направят място именно за соевите ферми.  

Овесеното мляко е отличен избор за околната среда, тъй като тенденциите за производство на емисии парникови газове са ниски и не консумира твърде много ресурси. Въпреки това овесът се отглежда основно за обслужване на домашни животни и в монокултурна среда, което означава, че оказва пагубно влияние върху биологичното разнообразие и изчерпва плодородието на почвата. При отглеждането на монокултури обаче често се използват пестициди и съществува риск част от тях да попаднат в млякото ви.  
Според Bloomberg Business обаче, продажбите на дребно на овесено мляко в САЩ са скочили от 4,4 млн. долара през 2017 г. до 29 млн. долара през 2019 г., като са надминали бадемовото мляко като най-бързо растящата алтернатива на млечните продукти. 

Лешниковото мляко е изгряваща звезда на небосклона на ядковите млека. То е откритие за потребители, които търсят вкус и хранителна стойност без вредно въздействие върху околната среда. Лешниковите дървета извличат въглерод от атмосферата и спомагат за намаляване на парниковите емисии, вместо да ги увеличават, а и се опрашват от вятъра, вместо от медоносни пчели, както бадемите.  

Изглежда, всяка от алтернативите има свои предимства и недостатъци. Колкото и да се опитваме да намалим оставения от нас отпечатък, все пак няма да успеем да минем незабележимо през живота. Въпрос на избор остава колко точно да е дълбок отпечатъкът.  

 

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: