Официално си тръгвам от „приятните хора"

 Как да спрем да бъдем добри и приятни за всички и да започнем да защитаваме интересите си?

Всички „приятни хора“ са запознати с тази фраза от първа ръка. И тук няма нищо изненадващо, всички ние сме в общество, пълно с „хора, които искат да угодят“.

Спрете да бъдете зависими от другите.

Това, което носим, ​​какво казваме, как живеем живота си, абсолютно всяко решение, което вземаме, се ръководи от страха ни от осъждане от обществото, както и от желанието да получим признание от другите.

Това е моето заявление за оставка.

Напускам.

Колко би се променил животът ни, ако спрем да изпитваме постоянен натиск да се съобразяваме с определено статукво? Какъв ли личен ръст бихме могли да постигнем, ако можем да си позволим да бъдем това, което сме, и да се съсредоточим върху това, което искаме да станем?

Нека спрем да позволяваме на други хора да влияят на живота ни.

Нека си позволим да заемем мястото в живота, което искаме.

Официално напускам „приятните хора".

Нека спрем да казваме „да" на онези, които мразим.

Нека спрем да общуваме с тези хора, с които дори ни е неприятно да сме близо до тях.

Нека спрем да се потискаме за удобство  на другите.

Нека спрем да позволяваме на други хора да нарушават нашите граници.

Нека спрем да мълчим от страх, че думите ни ще звучат твърде остро.

Нека най-после да започнем да мислим за себе си.

Да се ​​научим да казваме „не".

Да казваме по-често „да" на нещата, които всъщност ни правят щастливи.

Нека прекарваме времето си с тези хора, които ни дават сила. И нека не се чувстваме виновни за прочистването на нашата среда от токсични хора.

Нека се облечем в това, което искаме.

Нека говорим истината, независимо с кого общуваме.

Не можем да бъдем принудени да се смесим с тълпата и да се предадем. Ние не сме създадени, за да обслужваме чуждите интереси. Ние имаме силата на своя живот. Можем да станем това, което искаме. Трябва да се научим да отстояваме правата си.

Нека започнем да се харесваме не на другите, а на себе си.