ЕК предяви съдебен иск срещу България заради качеството на въздуха

Европейската комисия реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България, съобщи БНР. Причината е, че страната ни не е изпълнила изцяло решение на съда от 5 април 2017 г., с което се констатира, че България не е изпълнила задълженията си по европейското законодателство, свързано с качеството на атмосферния въздух. 

Европейската комисия посочва, че страната ни системно и постоянно не е спазвала пределно допустимите стойности за прахови частици, а също така не е предприела подходящи мерки, с които да се гарантира, че периодът на превишаванията е възможно най-кратък.  

Комисията определя постигнатите към момента резултати по отношение качеството на въздуха като незадоволителни, тъй като България все още не е започнала реално да прилага мерки по места, чрез които да се осигури спазването на пределно допустимите стойности. Страната дори е докладвала, че повечето мерки се намират в подготвителна фаза или предстои да влязат в действие чак през 2024 г. 

От Комисията уточняват, че тъй като искът се предявява заради неспазване на предишно решение на Съда, той може да породи финансови санкции както за времето, изминало след първото решение, така и за времето от второто решение до осигуряването на цялостното му изпълнение.  

От българската страна се очакваше да приеме и приложи редица мерки в изпълнение на решението на Съда на ЕС от 2017 г., пише Еuractiv.bg. Данните, които София е предоставила на Брюксел за периода 2015 - 2019 г., потвърждават, че установеното от Съда систематично и постоянно неспазване на европейските закони и норми продължава. Повече от три години след решението България все още не е осигурила спазването на определените в директивата пределно допустими стойности  за следене на качеството на въздуха във всички свои зони и агломерации. 

В България се наблюдават някои от най-сериозните превишавания в ЕС както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности за прахови частици, което води до рискове за здравето на хората. Особено големи са превишаванията при дневните пределно допустими стойности – те са отбелязани в 90 дни годишно, т.е. над 2,5 пъти повече от разрешеното съгласно директивата. 

Според доклада на Европейската агенция по околната среда от ноември 2020 г., България и Полша са рекордьорите на Европа по преждевременни смъртни случаи, дължащи се на замърсяването на въздуха. Енергийната бедност, която е по-разпространена в Южна и Централна Източна Европа, води до изгарянето на нискокачествени твърди горива, като въглища и дърва, в печки за битово отопление с ниска ефективност. Това води до висока експозиция на населението с ниски доходи на твърди частици и полициклични ароматни въглеводороди, както на закрито, така и на открито. 

Европейският комисар по околната среда Виргиниюс Синкевичиюс предупреди още през ноември, че страната ни рискува финансови санкции.  “Комисията винаги се е стремила в диалога си с българските власти да се разгледат въпросите възможно най-скоро. Последните данни от 2019 г. показват, че България все още регистрира високи нива на прахови частици. Въпреки че в някои зони можем да наблюдаваме известно подобрение, като цяло можем да наблюдаваме тенденция на спад по отношение на спазването. Комисията следи отблизо мерките, предприети за коригиране на ситуацията. Ако това не е достатъчно, Комисията ще изправи България пред Съда и ще поиска финансови санкции”, казва комисарят за Еuractiv.bg, като добавя: “ние знаем източниците на праховите частици”. 

Замърсяването на въздуха все още е най-сериозният екологичен и здравен проблем в съюза. По приблизителни оценки на Европейската агенция за околна среда то предизвиква всяка година преждевременната смърт на около 400 000 души в ЕС. Замърсеният въздух е причина за сериозни заболявания като астма, сърдечносъдови проблеми и рак на белите дробове.