Застрахователните измами се увеличават в световен мащаб

Застрахователните измами се увеличават заедно с натовареността на застрахователите, установи годишното проучване на FRISS. Това съобщи порталът Allinsurance.kz.

Както при повечето тревожни събития, пандемията засили тенденцията на застрахователни измами, тъй като икономическата несигурност принуди хората и компаниите да бъдат по-малко етични. Застрахователите се сблъскаха с много проблеми, свързани с COVID-19.

Въпреки че стандартното отраслово допускане за броя на исковете, които съдържат елемент на измама е 10% , тази година оценките възлизат средно на 18%  според изследване, проведено от FRISS Fraudebestrijding BV - доставчик на софтуер за откриване на измами и оценка на рисковете, публикувано в доклад за застрахователните измами за 2020 година.

В допълнение към зачестилите случаи на измами, по време на пандемията застрахователите се сблъскаха и с увеличаване на натовареността им със 75%, се отбелязва в доклада.

"Увеличаването на обема на работа е свързано с факта, че хората свикнаха да работят от вкъщи, което беше новост за повечето застрахователни служители", каза Йерун Моренхоф, главен изпълнителен директор и съосновател на FRISS по време на обобщаване на резултатите от проучването.

Той обясни, че доколкото дистанционната работа се превърна в нещо нормално, застрахователите са принудени да извършват по-малко проверки. От друга страна, застрахователите наблюдават нарастване на броя на заподозрените и доказаните случаи на измама. 

Най-често срещаните схеми на измама по време на пандемията са поетапни нещастни случаи и кражби на превозни средства, представяне на фактури и сметки за непроведени процедури и фантомни услуги, както и случаи на фалшиви домашни инциденти.

"Обикновено, ако застрахователят има съмнения относно предявения иск, той може да изпрати на място експерт, за да разбере каква е реалната ситуация. Сега, по време на пандемията и изолацията, застрахователят трябва разчитате на интуицията и на опита си", казва Моренхоф. На практика 64% от застрахователните компании-респонденти в проучването отговарят, че разчитат на опита на служителите си при откриването на измами, а 38% използват собствени решения.

Според доклада, въпреки че много компании все още използват опита на застрахователните си служители, почти 70% от респондентите съобщават, че използват автоматизирани системи и бизнес правила за разкриване на измамите. Освен това, повече от половината от участниците в в проучването заявяват, че биха искали тяхната организация да въведе инструменти за автоматично откриване на измамите с цел подобряване на усилията за борба с тях.

Обменяне на данни между отделите и с други застрахователи, обучение на базата на опита на конкурентите и определяне на показатели за измерване на измамите са сред другите подобрения, които респондентите биха искали да видят. Изненадващото е, че една трета заявяват, че не са изчислявали процента на измами и мошенничества.

Въпреки това, автоматизираните системи предизвикват безпокойство у някои застрахователи заради проблеми като например лошата интеграция на данни, липса на IT-ресурси и опасения за фалшиви положителни резултати.

Изправени пред "приливната вълна" от проблеми, свързани с COVID-19, застрахователите също така преразгледаха своите процеси на ъндъррайтинг (презастраховане), като половината от респондентите съобщават, че са започнали да преосмислят или вече са приели нови стандарти за ъндъррайтинг. Фактически нито една от застрахователните компании не е съобщила за преустановяване на инициативите си за промяна на презастраховането по време на пандемията, докато в същото време много други техни проекти са били "замразени".

В доклада на FRISS се обясняват три основни проблема за борба с измамите: вътрешното качество на данните, защитата на данните и въпросите за конфиденциалността, неадекватният достъп до външни данни. Тези проблеми показват, че пред застрахователите се отварят вратички за сериозни рискове. 

Повечето застрахователни компании разглеждат и проучват информацията за вътрешни искове и историята на полиците, предишните случаи на измами и списъците с известни и доказани случаи на измами, но пренебрегват данните за поведението на клиентите при плащане и заявяване на загуби, се посочва още в доклада.