Промени в Кодекса на труда ще гарантират компенсации при кризи

В Кодекса на труда да се въведе понятието принудителен престой за работодателя за случаите, в които предприятията спират дейността си поради заповед на държавен орган, както и съответните компенсации за работниците и работодателите.  

Това предлагат Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и КНСБ, което бе обсъдено от социалните партньори по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество на 27 ноември.  

Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда с тези предложения бе изпратен за разглеждане в Комисията по трудови отношения и Комисията по осигурителни отношения към Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). 

Целта на промените е да се създаде постоянна нормативна уредба, която да се задейства в кризисни ситуации, като работниците и работодателят, които се оказват в принудителен престой, да бъдат подпомогнати директно от държавния бюджет. 

Проектът предвижда промени в чл. 120 в, като заглавието му става „Престой не по вина на работодателя при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка" и следният текст:  

„Когато при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е в принудителен престой.“

Другата предложена промяна е в чл. 267а, като заглавието му се променя на „Компенсации при принудителен престой на работодателя“. Предлага се създаване на две алинеи, които предвиждат, че във времето на принудителния престой работникът или служителят има право на компенсация от държавата в размер на 80 на сто от брутното си трудово възнаграждение за месеца, предхождащ издаването на заповедта за затваряне на предприятията. Компенсацията за тях пък да е до 25 на сто от нетните приходи от продажби спрямо същия месец на предходната година.

Освен това се предлага и създаване на нов член в Кодекса на труда, с който се предвиждат компенсации за работниците, ако работодателят едностранно въведе непълно работно време – за период на извънредно положение, извънредна обстановка или заради намаляване на обема на работа. 

Вносителите посочват, че целта е работниците да получават компенсация от държавата в размер на 80% от брутното трудово възнаграждение за часовете, в които се налага да не работят, но за не повече от 4 ч. дневно.

За времето, през което е на работа, работникът получава уговореното с договора трудово възнаграждение, а компенсацията му се дължи само за частта на неотработените дневни или седмични часове.