Ефектът на Пигмалион, когато очакванията винаги се сбъдват

Митологичният цар на Кипър и заедно с това гръцки скулптор Пигмалион, според легендата, създава статуя на момиче с невероятна красота. И колкото по-дълго се възхищавал на творбата на своите ръце, толкова повече откривал у нея прекрасни добродетели.

Скоро на Пигмалион започнало да му се струва, че никоя от земните жени не може да се сравни със статуята, която той изваял. След като нарекъл своето творение Галатея, Пигмалион прекарвал дни и нощи, любувайки се на красавицата от слонова кост, възхищавайки се на нейните прелести, дарявайки й щедри подаръци, шепнейки нежни любовни думи.

В деня на празника й влюбеният скулптор се обърнал към Афродита с гореща молитва да оживи любимата му и богинята на любовта отговорила на молбата му. Обезумял от щастие, Пигмалион се втурнал към работилницата си, където го очаквала най-красивата сред жените.

Жива, топла и любяща - Галатея се оказала точно такава, каквато я виждал този, който я измислил. Пигмалион получил това, което искал - неговата вяра и страстно желание помогнали на мечтата му да се сбъдне. Именно този психологически феномен на оправданите очаквания е в основата на ефекта на Пигмалион.

Ефектът на Пигмалион (или ефектът на Розентал) е психологически феномен, който се крие във факта, че очакванията на човек за осъществяването на едно или друго пророчество до голяма степен определят естеството на неговите действия и интерпретацията на реакциите на другите, което провокира самореализацията на пророчеството.

Ефектът на Пигмалион

Или по-просто казано, когато сме твърдо убедени в надеждността на каквато и да е информация, ние често действаме по такъв начин, че тази информация получава реално потвърждение.

Убедително доказателство за това е известният експеримент, проведен през 1968 г. от американските психолози Робърт Розентал и Л. Якобсън.

Децата на Розентал

Изследователите Розентал и Якобсън отишли в училище в Сан Франциско в самото начало на учебната година, за да определят нивото на интелигентност на учениците. Във всеки от класовете те избрали по няколко ученика, които според психолозите били надарени с изключителни умствени способности.

„Дори тези деца да не са се изявили по никакъв начин, техният интелектуален потенциал със сигурност ще бъде разкрит в близко бъдеще! Чакайте!" - уверили Якобсън и Розентал удивените учители.

Учителите имали основание да се изненадат - защото учениците, за които изследователите прогнозирали, че са интелектуални светила, все още не демонстрирали особена склонност към умствена дейност.

Те не били сред изоставащите, но пък и не блестели с нищо.

„Изследователите вероятно знаят по-добре“, разсъждавали учителите и започнали да очакват обещаните резултати от перспективните ученици.

Всъщност психолозите избрали учениците с уж високо ниво на IQ абсолютно случайно! Най-интересното е, че когато в края на учебната година отново отишли в същото училище, за да измерят коефициента на интелигентност на учениците, те открили, че самите деца, които били обявени от тях за особено способни, наистина показали високо ниво на интелигентност!

Тоест експериментът доста убедително доказал: получаваме това, в което вярваме. Учителите, които повярвали във високия интелектуален потенциал на отделните ученици, волно или неволно, предали своите очаквания на тези ученици и те от своя страна оправдали надеждите на учителите, които вярвали в тях и постигнали значителни резултати. С една дума - каквото поискате, това и ще получите.

Това важи особено за деца от семейства в неравностойно положение, от които никой често не очаква нищо добро. Не е изненадващо, че най-лошите очаквания на другите в такива случаи се оправдавали.

И обратното, често е необходимо предварително да похвалим такова дете, да повярваме в него, и вдъхновено от тази вяра, то „се взема в ръце” и се преобразява буквално пред очите ни.

Впрочем става дума, разбира се, не само за деца.

Лидерите, които свързват своите позитивни очаквания с определени служители, оптимистично настроеният лекар, който е уверен, че пациентът му ще бъде излекуван от болестта - също така по един или друг начин създават специален микроклимат, в който расте самочувствието и вярата в себе си на подчинен или пациент, а успехите му се умножават.