Онлайн атаките срещу журналистки преливат в реалния свят

Близо три четвърти (73%) от анкетираните жени в проучването, или 1210 международни медийни служители заявяват, че са преживели онлайн злоупотреби, тормоз, заплахи и атаки. И 20% от анкетираните жени съобщават, че са били обект на офлайн злоупотреби и атаки, които според тях са свързани с онлайн насилие. 

Проучването, приключило този месец, е проведено от Международния център за журналисти (ICFJ) и Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).

Онлайн насилието е новия фронт в журналистическата безопасност и е особено заплашително за жените. В дигиталната среда се наблюдава експоненциално нарастване на атаките срещу жени журналисти в хода на тяхната работа, особено на пресечната точка между речта на омразата и дезинформацията, където тормозът, нападките и малтретирането се използват като опит журналистките да се принудят да мълчат.

Мизогинията и онлайн насилието са реална заплаха за участието на жените в журналистиката и публичната комуникация в дигиталната ера. Това е както истинска борба за равенство между половете, така и криза на свободата на изразяване, която трябва да се приеме много сериозно от всички.

Проучването предоставя обезпокоителни нови доказателства, че онлайн насилието над жени журналисти много често прераства в офлайн насилие. Често свързано с организирани атаки, предназначени да охладят критичната журналистика, то мигрира във физическия свят, понякога със смъртоносни последици.

През 2017 г. Комитетът за защита на журналистите съобщи, че в поне 40% от случаите на убийства на журналисти те са получавали заплахи, включително и онлайн, преди да бъдат убити. Същата година в рамките на шест седмици две журналистки от две противоположни страни на света бяха убити заради работата си: известната малтийска разследваща журналистка Дафне Каруана Галиция и известната индийска журналистка Гаури Ланкеш.  Преди да бъдат убити и двете са били обекти на резултатни онлайн атаки.

Паралелите между моделите на онлайн насилие, свързани със смъртта на Каруана Галиция и преживяното от друга високопоставена цел - филипино-американската журналистка Мария Реса - бяха толкова поразителни, че когато дигиталните атаки срещу Реса ескалираха по-рано тази година, синовете на убитата журналистка издадоха публично изявление, изразяващо страховете им за безопасността на Реса.

По същия начин смъртта на Ланкеш, която беше свързана с онлайн насилие, провокирано от десния екстремизъм, привлече международното внимание към рисковете, с които се сблъсква друга индийска журналистка, която е открито критична към нейното правителство: Рана Айюб. Тя е подложена на масово разпространение на онлайн заплахи за изнасилване и смърт, плюс невярна информация, предназначена да противодейства на критичните ѝ анализи, да я дискредитира и да я изложи на по-голям физически риск.

Посочвайки появата на модел,  случилото се с Айюб накара петима специални докладчици на ООН да се намесят в нейна защита. Изявлението им направи паралели със случая на Ланкеш и призова политическите лидери на Индия да действат в защита на Айюб, заявявайки: „Ние сме силно загрижени, че животът на Рана Айюб е изложен на сериозен риск след тези графични и обезпокоителни заплахи.“

Физическото насилие над жени се е увеличило по време на пандемията COVID-19, в това, което се нарича „пандемия в сянка“. В същото време изглежда се увеличава и онлайн насилието над жени журналисти. В друго глобално проучване, проведено по-рано тази година от ICFJ и Центъра за дигитална журналистика в Колумбийския университет като част от проекта за журналистика и пандемия, 16% от анкетираните жени заявяват, че злоупотребите и тормозът онлайн са много по-лоши от “конвенционалния” тормоз.

Това откритие вероятно отразява ескалиращите нива на враждебност и насилие спрямо журналисти, наблюдавани по време на пандемията, подхранвани от популистки и авторитарни политици, които често са се изявявали като търговци на дезинформация.

Показателно е, че всеки десети англоезичен респондент-журналист в проучването на ICFJ-Tow Center и Пандемичното проучване посочва, че е бил малтретиран онлайн или офлайн от политик или служител през първите три месеца от пандемията. Друг релевантен фактор е, че „социално дистанцираните“ методи на работа, необходими заради коронавируса, са накарали журналистите да разчитат по-силно на каналите в социалните медии както за събиране на новини, така и за ангажиране на аудиторията. И тези все по-токсични пространства са основните фактори за вирусно онлайн насилие над жени журналисти.

От 2016 г. насам няколко проучвания стигат до заключението, че някои жени журналисти се оттеглят от репортажите на терен, отдръпват се от публични онлайн разговори, напускат работата си и дори изоставят журналистиката в отговор на опити за онлайн насилие. Но има и многобройни случаи на жени журналисти, които се борят срещу насилието в мрежата, отказват да се оттеглят или да мълчат, дори когато изявленията им ги правят по-големи мишени.

Какво може да се направи?

Знаем, че физическите нападения срещу жени журналисти често се предшестват от онлайн заплахи срещу тях. Те могат да включват заплахи от физическо или сексуално насилие и убийство, както и дигитални атаки към сигурността им, предназначени да ги изложат на по-голям риск. И такива заплахи - дори без да бъдат последвани от физическо нападение, често включват съвсем реални психологически въздействия и наранявания.

Така че, когато жена журналист е заплашена от насилие онлайн, това трябва да се вземе много сериозно. Тя трябва да получи както физическа поддръжка за безопасност (включително повишена сигурност, когато е необходимо), така и психологическа подкрепа (включително достъп до консултантски услуги), както и дигитален триаж и обучение за сигурност (включително мерки за киберсигурност и поверителност). Но жените журналисти трябва също така да бъдат подкрепени правилно от техните редактори и мениджъри, което трябва да сигнализира на персонала, че тези проблеми са сериозни и ще им се отговори решително, включително с правна и правоприлагаща намеса, където е уместно.

Трябва да бъдем много предпазливи, се посочва в проучването, като предполагаме, че жените журналисти трябва да изградят устойчивост или да „отгледат по-дебела кожа“, за да оцелеят при тази свързана с работата им заплаха за тяхната безопасност. Те биват атакувани за това, че се осмеляват да говорят. За това, че си вършат работата. Тежестта на професията за жените журналисти не трябва да се приема с идеята „просто да се примиряват“ повече, отколкото бихме предположили през 2020 г. с мисленето, че физическият тормоз или сексуалното насилие са приемливи рискове за кариерата за жените.

Решенията се крият в структурните промени в информационната екосистема, предназначени за борба с онлайн токсичността като цяло и по-специално с експоненциални атаки срещу журналисти. Това ще изисква богати и мощни компании за социални медии, които стоят зад своите отговорности, като се справят решително, прозрачно и адекватно с дезинформацията и речта на омразата в платформите, тъй като това засяга журналистите.

Това вероятно ще означава, че тези компании трябва да приемат функцията си на издатели на новини. По този начин те биха наследили задължението да подобрят стандартите си за наблюдение, проверка на фактите и реч срещу омразата.

В крайна сметка ще е необходимо сътрудничество, което обхваща големи технологии, редакции, организации на гражданското общество, изследователски организации, политици и юридически и съдебни общности. Само тогава може да се предприемат конкретни действия.